Мнение
от bismarck » чет фев 25, 2016 11:06 pm
Не ми се занимава да търся в момента една много илюстративна статия, която обаче навежда на тъжни изводи.
Илюстрацията в нея представлява два дълги цилиндъра един до друг: единият илюстрира условията, при които живот е възможен, а вторият - условията на самата планета.
Ако има сечение, възниква и се развива живот.
Проблемът е, че условия за живот със сигурност възникват на достатъчен брой абсолютни числа, планети(дори относително да са малко).
Но те много рядко продължават 4 милиарда години, колкото е продължило това на родната ни планета. - Едва достатъчно за разумен живот.
Може и да се окаже, че тя е прекалено уникална....
Пример: ако сегашното Слънце свети на земята отпреди милиард години, буквално ще я свари с тогавашния въгледвуокис, ще я венеризира без съмнение.
Просто тогавашното е светело с 20-ина процента по-слабо(плюс-минус, точните числа потърсете сами).
В обратния случай, в момента вероятно за няколко десетки години ще стане на ледена топка.
Дори 1-2 процента трайна промяна в светимостта би предизвикала катаклизъм.
Помислете: на 2-3 пъти сме се оттървавали буквално на косъм - епизодът Сноубол през Ордовик, Перм-триас жегата, убила над 90 на сто от видовете и още половин дузина примери.
И не само: Юкатанският метеорит преди 65 милиона г./границата Креда-Терциер/, ако би паднал днес би превърнал Земята в ледена топка с много голяма вероятност за поне няколко К години, а подозирам, че в комплект със следващото заледяване...би било епилог.
(тогава не се е случило, защото океаните са били мнооооого по-топли и са успели да избалансират няколко години слаба радиация, докато нещата се уталожат).
Може да се окаже - не го твърдя аз, само поставям тази хипотеза, че МОЖЕ БИ наистина сме твърде рядко щастливо стечение на обстоятелствата.