Качени са бюлетините и за 1975 г. За съжаление още не са публикували СП. Но от 22 до 26 ноември се създава мощна блокирана обстановка с четиридневни обилни снеговалежи, съдейки по количествата и Т в Шумен е имало към 50 см сняг. Баща ми ми е разказвал за този сняг.
Също и на 1 януари 1975 вали сняг и се образува СП, но бързо се стопява после. А в Германия януари 1975 е най-топлият до преди десетина години, когато се заредиха също толкова топли януари. За онези години е бил извънредно топъл, невиждано топъл дотогава и напълно без сняг там.
В деня, когато съм се родил 4 март е било 18 градуса, цялото първо десетдневие на март 1975 е било напълно сухо и майско. На 8 март масово +23 +24 градуса. Аномалията е 6 градуса над нормата това десетдневие. Много далеч от зима.
ИНТЕРЕСНИ АРХИВНИ ДАННИ (и събития), включително лични (+ снимкови)
Модератори: mmirro, Radoslav Petkov, Бял облак
Една снимка от личния архив. Култовата зима 11-02-1996 г. На платото при Лъвчето. Всички тези къщички и ресторанта отдавна ги няма. Всичко е изравнено със земята, няма и следа. Вижда се колко сняг имаше, това бяха 60 см сняг. Аз бях в сесия и учех за изпити 2 курс.
„Едва когато започнете да плувате срещу течението, осъзнавате колко много мръсотия идва към вас.“
Видео от София 1 май 1975 г. Всички дървета са напълно разлистени, но на Витоша се вижда колко ниско е снежната граница. Много странно след такава топла зима. Януари и февруари са били сухи, съответно 7 мм и 12 мм в София. А март и април топли над нормата. Или е имало някакво застудяване края на април, което е довело до слизане на покривката по Витоша. 
Всъщност точно това е станало, на 27 и 28 април е имало валежна обстановка с 30 мм в София, при Т макс +5 и +7 градуса. Оттова Витоша е била побеляла така здраво.
https://www.stringmeteo.com/synop/bg_tu ... %D0%98#sel
Всъщност точно това е станало, на 27 и 28 април е имало валежна обстановка с 30 мм в София, при Т макс +5 и +7 градуса. Оттова Витоша е била побеляла така здраво.https://www.stringmeteo.com/synop/bg_tu ... %D0%98#sel
„Едва когато започнете да плувате срещу течението, осъзнавате колко много мръсотия идва към вас.“
Качени са и бюлетините за 1971, 1972 и 1973 г.
Прегледах 1973 г. Знаех си, че това е била най-зимната година от цялото десетилетие на 70-те. Почти през целия януари има СП, не много дебела, няма големи студове, но няма и нито едно силно затопляне. Цял месец Т са се колебали около 0, няколко градуса нод нея или няколко градуса над нея. Няколко пъти е валял сняг с нова СП.
СП се задържа до 5 февруари в Шумен и Търговище, а в Тервел само на 1 и 2 февруари. Шумен го има с данни за СП. В СЗ България СП има през почти цялото първо десетдневие на февруари, но се затопля драстично все повече до пролетни Т. Второто десетдневие на февруари е топло и без сняг, имало е валежи от дъжд.
Март 1973 е нещо подобно на март 1993 г. В Шумен тогава има 16 дни със СП. Но Тмакс повечето дни са били леко над 0 и е било голямо мазало. Второто десетдневие цялото е в дни със СП и почти ежедневни обилни валежи. Там за 10 дни падат 101 мм валеж. Макс СП там е 20 см и отстъпва на 1993 както по височина, така и по температури. Но в Силистра на 16 и 17 март 1973 г. СП достига 60 см, а в Образцов чифлик 95 см.
От този тип обстановки, при които там вали най-много. В Търговище максималната е 34 см. Епицентърът е СИ България.
Зимата настъпва рано, на 27, 28 и 29 ноември 1973 има трайна блокирана зимна обстановка, образува се повсеместна СП, която на 1 декември в Шумен е 25 см, Търговище 27, Славяново 40, Кубрат 36, Генерал Тошево 30, София 17, Карнобат 17, Петрич 2, където расте до 14 и се задържа дори там през почти цялото десетневие. Заредилите се ледени дни от края на ноември, продължават и през декември. Около 15 декември пак застудява, вали сняг и образува нова СП, Шумен 14 см.
Прегледах 1973 г. Знаех си, че това е била най-зимната година от цялото десетилетие на 70-те. Почти през целия януари има СП, не много дебела, няма големи студове, но няма и нито едно силно затопляне. Цял месец Т са се колебали около 0, няколко градуса нод нея или няколко градуса над нея. Няколко пъти е валял сняг с нова СП.
СП се задържа до 5 февруари в Шумен и Търговище, а в Тервел само на 1 и 2 февруари. Шумен го има с данни за СП. В СЗ България СП има през почти цялото първо десетдневие на февруари, но се затопля драстично все повече до пролетни Т. Второто десетдневие на февруари е топло и без сняг, имало е валежи от дъжд.
Март 1973 е нещо подобно на март 1993 г. В Шумен тогава има 16 дни със СП. Но Тмакс повечето дни са били леко над 0 и е било голямо мазало. Второто десетдневие цялото е в дни със СП и почти ежедневни обилни валежи. Там за 10 дни падат 101 мм валеж. Макс СП там е 20 см и отстъпва на 1993 както по височина, така и по температури. Но в Силистра на 16 и 17 март 1973 г. СП достига 60 см, а в Образцов чифлик 95 см.
От този тип обстановки, при които там вали най-много. В Търговище максималната е 34 см. Епицентърът е СИ България.Зимата настъпва рано, на 27, 28 и 29 ноември 1973 има трайна блокирана зимна обстановка, образува се повсеместна СП, която на 1 декември в Шумен е 25 см, Търговище 27, Славяново 40, Кубрат 36, Генерал Тошево 30, София 17, Карнобат 17, Петрич 2, където расте до 14 и се задържа дори там през почти цялото десетневие. Заредилите се ледени дни от края на ноември, продължават и през декември. Около 15 декември пак застудява, вали сняг и образува нова СП, Шумен 14 см.
„Едва когато започнете да плувате срещу течението, осъзнавате колко много мръсотия идва към вас.“
Януари 1971 г. е бил лудница. Започва с рекордни пролетни Т до +20 с фьон и преминаване на серия средиземноморски циклони през Балканския п-ов. Даже София перва закръглени +20 на 2 януари 1971 г.
Но палачинката се обръща, още на 7 януари Т падат през 0 градуса, създава се трайна комбинирана валежна обстановка с повсеместни снеговалежи. На 10 януари Шумен има 30 см СП. В началото на второто десетдневие значителните снеговалежи продължават и цялото второ десетдневие навсякъде е със СП, включително и в Южна България, Славяново 65 см. Само в Петрич СП има само на 11 януари.
Третото десетдневие пролетта се завръща злобно и средната декадна Т за 21-31 януари 1971 в Шумен е +9 градуса над нормата. Това извежда януари като топъл месец със средни Т. 3-4 градуса над нормата. Макар че половината месец е истинска зима и Шумен има 16 дни със СП.
Февруари 1971 г. има само няколко дни с тънка СП, която веднага се стопява, защото месецът е топъл, но не кой знае с колко много.
Първото десетдневие на март 1971 г. има зимен характер и дни със СП. В Шумен три пъти се образува нетрайна СП, която бързо се стопява.
Долното видеофилмче е отразило снегът на 8 март 1971 г. в София! Точно в него ден е снимано, вижда се как мъжете купуват букети с цветя за 8 март, и снеговалежът, сутринта София е осъмнала в 12 см, а на следващото утро са 15 см, този ситен сняг, който вали е повишил покривката от 12 на може би 17 см, които са се слегнали до следващата сутрин на 15 см. Вижда се и че снегът е мокър, и температурите в архива в София в този ден са около нулата. Съвпада напълно!
Точно тогава е имало колапс на полярния вихър и обръщане на потока над цяла Европа към североизточен. Класика.
До 15 март го избутва този сняг София, след което става пролет +21.
Но палачинката се обръща, още на 7 януари Т падат през 0 градуса, създава се трайна комбинирана валежна обстановка с повсеместни снеговалежи. На 10 януари Шумен има 30 см СП. В началото на второто десетдневие значителните снеговалежи продължават и цялото второ десетдневие навсякъде е със СП, включително и в Южна България, Славяново 65 см. Само в Петрич СП има само на 11 януари.
Третото десетдневие пролетта се завръща злобно и средната декадна Т за 21-31 януари 1971 в Шумен е +9 градуса над нормата.
Това извежда януари като топъл месец със средни Т. 3-4 градуса над нормата. Макар че половината месец е истинска зима и Шумен има 16 дни със СП.Февруари 1971 г. има само няколко дни с тънка СП, която веднага се стопява, защото месецът е топъл, но не кой знае с колко много.
Първото десетдневие на март 1971 г. има зимен характер и дни със СП. В Шумен три пъти се образува нетрайна СП, която бързо се стопява.
Долното видеофилмче е отразило снегът на 8 март 1971 г. в София! Точно в него ден е снимано, вижда се как мъжете купуват букети с цветя за 8 март, и снеговалежът, сутринта София е осъмнала в 12 см, а на следващото утро са 15 см, този ситен сняг, който вали е повишил покривката от 12 на може би 17 см, които са се слегнали до следващата сутрин на 15 см. Вижда се и че снегът е мокър, и температурите в архива в София в този ден са около нулата. Съвпада напълно!
Точно тогава е имало колапс на полярния вихър и обръщане на потока над цяла Европа към североизточен. Класика.
До 15 март го избутва този сняг София, след което става пролет +21.
„Едва когато започнете да плувате срещу течението, осъзнавате колко много мръсотия идва към вас.“
Декември 1971 г. има само една зимна обстановка 2 дни е валял до умерен сняг и почти навсякъде се е образувала СП около 5 см за по 3 дни. През останалото време скучно и меко, антициклонално мъгливо време без сняг.
Първото десетдневие на януари 1972 г. топло, в някои дни с превалявания от дъжд и никъде не е имало сняг. Второто десетдневие брутално североизточно нахлуване с максимални Т -11 -12 градуса, минимални масово под -20. Разград -22,8, Търговище -22, Шумен -20,2, Генерал Тошево -20,7. Образува се СП от 15 януари, тънка под 10 см.
Третото десетдневие ледените дни продължават, но няма валежна обстановка, само слаби превалявания от сняг. Русе е въобще без СП, а Шумен само с 2 дни. Търговище откарва почти цялото трето десетдневие със СП, както и цяла СЗ България, там почти всеки ден е превалявало по 1-2 мм и СП се е освежавала и поддържала 11-12 см във Враца. Орографско изцеждане на североизточната тяга.
На повечето места студеният потенциал е пропилян без сняг. Същото се отнася и за София, сух студ без нито ден със СП третото десетдневие. Малко Търново и Ахтопол естествено при тоя североизточен студ са изцедили 20-30 см СП с навявания до 80 см.
Първото десетдневие на януари 1972 г. топло, в някои дни с превалявания от дъжд и никъде не е имало сняг. Второто десетдневие брутално североизточно нахлуване с максимални Т -11 -12 градуса, минимални масово под -20. Разград -22,8, Търговище -22, Шумен -20,2, Генерал Тошево -20,7. Образува се СП от 15 януари, тънка под 10 см.
Третото десетдневие ледените дни продължават, но няма валежна обстановка, само слаби превалявания от сняг. Русе е въобще без СП, а Шумен само с 2 дни. Търговище откарва почти цялото трето десетдневие със СП, както и цяла СЗ България, там почти всеки ден е превалявало по 1-2 мм и СП се е освежавала и поддържала 11-12 см във Враца. Орографско изцеждане на североизточната тяга.
На повечето места студеният потенциал е пропилян без сняг. Същото се отнася и за София, сух студ без нито ден със СП третото десетдневие. Малко Търново и Ахтопол естествено при тоя североизточен студ са изцедили 20-30 см СП с навявания до 80 см.
„Едва когато започнете да плувате срещу течението, осъзнавате колко много мръсотия идва към вас.“
На 27 ноември и на 27 декември 1972 г. има снеговалежи и се образува СП за по 4 дни. През останалото време е меко, скучно, сухо, антициклонално със слоести облаци и мъгли. Спокойно би могло да мине за съвременен ноември и декември.
„Едва когато започнете да плувате срещу течението, осъзнавате колко много мръсотия идва към вас.“
Предния клип е сниман в центъра на София, част от него има кадри от пред стадиона стадиона, Орлов мост, пазара Римската стена, докторската градина и околността. Гледах с надежда да видя някой роднина или познат там от квартала, но вероятността е ясно, че клони към нула 
There is not such thing like "enough snow" 
http://skuky.net/41598
АМС Камера
Windy - НЯМА КРАЙ ВЕЧНА ЗИМА НЕКА ИМА
http://skuky.net/41598АМС Камера
Windy - НЯМА КРАЙ ВЕЧНА ЗИМА НЕКА ИМА
Брутално валежно и хладно време през лятото на 1971 г. На 1 и 2 юли повсеместни валежи от дъжд в цялата страна равномерно големи количества. Между 40 и 120 литра. Шумен 80 литра, Градец Сливенско 120 литра, Сунгурларе 100 литра, Самуил 101 литра. Максималните Т на 1 юли са били около 15 градуса. Само няколко дни по-рано на 28 юни някои райони пак ги е заляло, Шумен 54 мм. Първото десетдневие на юни също ежедневни значителни дъждове. А на 29 май вече са били паднали 42 литра в Шумен. Направо всичко е изгнило вероятно.
Втората половина на лятото обаче хич не е била лоша, доста редки валежи, и доста прилични температури, немалко и над 30 градуса.
Между 40 и 120 литра. Шумен 80 литра, Градец Сливенско 120 литра, Сунгурларе 100 литра, Самуил 101 литра. Максималните Т на 1 юли са били около 15 градуса. Само няколко дни по-рано на 28 юни някои райони пак ги е заляло, Шумен 54 мм. Първото десетдневие на юни също ежедневни значителни дъждове. А на 29 май вече са били паднали 42 литра в Шумен. Направо всичко е изгнило вероятно.Втората половина на лятото обаче хич не е била лоша, доста редки валежи, и доста прилични температури, немалко и над 30 градуса.
„Едва когато започнете да плувате срещу течението, осъзнавате колко много мръсотия идва към вас.“
Каква находка. Архив животът в едно българско семейство през 1942 г. Заснета е суровата зима точно на 1942 г.
Хората си карат ски безметежно докато в Европа са се избивали през войната.
Изглежда, че сме живели по-добре преди да дойдат "комунягите" ще кажат либерастите.
Прическите на мъжете са били същите идиотски като сега - отстригани отстрани и отзад. Нищо старо не е забравено, аз чакам да се върне модата от 70-те и 80-те с по-буйните прически и мустаците.
Хората си карат ски безметежно докато в Европа са се избивали през войната.
Изглежда, че сме живели по-добре преди да дойдат "комунягите" ще кажат либерастите.
Прическите на мъжете са били същите идиотски като сега - отстригани отстрани и отзад. Нищо старо не е забравено, аз чакам да се върне модата от 70-те и 80-те с по-буйните прически и мустаците.
„Едва когато започнете да плувате срещу течението, осъзнавате колко много мръсотия идва към вас.“
Ето какво каза ИИ за две от зимите, за които питах.
Зимата на 1935/1936 година в Шумен и в цяла България остава в метеорологичната история като изключително топла и рекордно мека аномалия. За разлика от типичните сурови, континетални зими, характерни за Лудогорието и Шуменското плато, този сезон преминава почти изцяло без трайни застудявания и сериозна снежна покривка.Климатичните изследвания и историческите архиви на НИМХ описват този зимен сезон със следните особености:Абсолютна температурна аномалия: Изследванията на Българската академия на науките (БАН) класифицират зимата на 1935/1936 г. като една от най-аномално топлите в страната за целия XX век. Средните месечни температури през декември, януари и февруари са били значително над тогавашните климатични норми.Липса на снежна покривка: Валежите в Шумен през този период падат предимно под формата на дъжд, а не от сняг. Дори в по-високите планински метеорологични станции в страната е регистрирана необичайна липса на сериозен сняг, което прави сезона изключително нетипичен.
1935/1936 г. – Изгубената зима. Зимата на 1935/36 г. преминава изцяло под знака на топли средиземноморски циклони и южни ветрове. В Шумен почти не се формира снежна покривка, а валежите през декември и януари падат изцяло от дъжд. Жителите на региона изкарват сезона без традиционните дебели зимни дрехи, а липсата на сняг позволява ранни земеделски дейности, но и изправя региона пред риск от пролетна суша поради липсата на постепенно топене на платото.
През легендарната зима на 1928/1929 г. в Шумен е имало общо 63 дни със снежна покривка, а нейната максимална дебелина в самия град е достигнала внушителните 62 сантиметра.За сравнение, обичайният среден брой дни със сняг за града в наши дни е между 35 и 40 дни. Тази паметна полярна зима остава в летописите със следната климатична хронология:Трайното запечатване: Снежната покривка се образува в първите дни на януари 1929 г. и поради непрекъснатия брутален студ (с минимални температури в региона около и под -24°C) не се размразява в продължение на повече от два месеца. Навяванията по Шуменското плато и покрайнините (включително Дивдядово) са образували огромни преспи, надхвърлящи човешки ръст.Пик на дебелината: Максималният рекорд от 62 см чист, ненавеян сняг е измерен в синоптичната станция в средата на февруари 1929 г., когато над цяла Североизточна България преминава серия от мощни средиземноморски циклони, блокирали напълно железопътния и сухопътен транспорт.Край на зимата: Снегът започва да се топи едва през втората половина на март 1929 г., когато сибирският антициклон най-накрая отстъпва място на по-топли въздушни маси.
Въпреки че няма денонощна разбивка в безплатен достъп, архивните обобщения ни дават ясна картина за хода на снежната покривка през трите ключови месеца на 1929 г. в Шумен:Януари 1929 г. – Снежната покривка се образува в първата десетдневка на месеца. През този януари градът отчита около 20 дни със снежна покривка, като дебелината нараства прогресивно поради ниските температури (средна месечна температура значително под нулата).Февруари 1929 г. (Пикът) – Това е най-бруталният месец. В Шумен има 28 дни със снежна покривка (сняг има през всяка една секунда от месеца). Именно тогава, в средата на февруари, е измерен историческият максимум от 62 см чист сняг. Поради ураганните ветрове и виелиците, навяванията по платото и в Дивдядово са достигали няколко метра.Март 1929 г. – Зимата отказва да си тръгне. Шумен регистрира още около 15 дни със снежна покривка. Снегът започва бързо да уплътнява и да се топи чак след средата на месеца, когато сибирският антициклон най-накрая се разрушава.
Историческите хроники и статии, съхранили спомени за „Ледената епоха“ на 1929 г. в Шумен, описват обстановката като истинско бедствие, което парализира Североизточна България за седмици. Февруари същата година остава най-тежкият месец, а събитията по седмици се развиват по драматичен начин.Началото на февруари 1929 г.: Пълна блокадаВ първите дни на месеца сибирският антициклон се засилва. Температурите в Шумен падат до екстремните -22°C до -24°C. Поради ураганния северен вятър по Шуменското плато и в покрайнините на града се образуват огромни преспи, които на места надхвърлят 2–3 метра.Връзката с Дивдядово: Тогавашното село Дивдядово остава напълно откъснато от Шумен. Пътищата са затрупани с плътен сняг, а придвижването става само с конски впрягове и шейни, и то при крайна необходимост.Спиране на транспорта: Железопътната линия Варна–Шумен–София е блокирана от преспи. Влаковете спират да се движат, а пътници остават блокирани по гарите с дни.Средата на февруари: Пикът на кризата и гладътОколо 10–15 февруари вятърът утихва, но температурите падат до абсолютните си минимуми. Снежната покривка в града достига рекордните 62 см.Липса на суровини: В шуменския печат от онези години се описва критичният недостиг на дърва и въглища за огрев. Хората започват да горят мебели и огради, за да се топлят.Хранителна криза: Мелниците в региона спират работа поради замръзване на водните източници или невъзможност да се докара зърно. В Шумен се въвежда нормиран достъп до хляб. Училищата и обществените сгради са официално затворени.Втората половина на февруари: Замръзналото мореСтудът е толкова продължителен, че се стига до един от най-големите природни феномени на века – Черно море при Варна замръзва изцяло. На по-малко от 90 км от Шумен хората са се разхождали пеша върху леда в морето. Цяла Североизточна България е скована, а Дунав се превръща в ледена магистрала, по която преминават каруци.Краят на февруари и март: Бавното спасениеЕдва в края на февруари държавата и местната власт в Шумен успяват да мобилизират армията и местното население. С лопати и доброволен труд започва бавното пробиване на тунели в преспите, за да се освободят пътищата към селата и железопътните трасета. Трайното снеготопене обаче започва едва след средата на март.Тези исторически спомени показват защо зимата на 1928/1929 г. се превръща в еталон за най-суровия климатичен период в новата история на града, засенчвайки всички останали студени зими.
Зимата на 1935/1936 година в Шумен и в цяла България остава в метеорологичната история като изключително топла и рекордно мека аномалия. За разлика от типичните сурови, континетални зими, характерни за Лудогорието и Шуменското плато, този сезон преминава почти изцяло без трайни застудявания и сериозна снежна покривка.Климатичните изследвания и историческите архиви на НИМХ описват този зимен сезон със следните особености:Абсолютна температурна аномалия: Изследванията на Българската академия на науките (БАН) класифицират зимата на 1935/1936 г. като една от най-аномално топлите в страната за целия XX век. Средните месечни температури през декември, януари и февруари са били значително над тогавашните климатични норми.Липса на снежна покривка: Валежите в Шумен през този период падат предимно под формата на дъжд, а не от сняг. Дори в по-високите планински метеорологични станции в страната е регистрирана необичайна липса на сериозен сняг, което прави сезона изключително нетипичен.
1935/1936 г. – Изгубената зима. Зимата на 1935/36 г. преминава изцяло под знака на топли средиземноморски циклони и южни ветрове. В Шумен почти не се формира снежна покривка, а валежите през декември и януари падат изцяло от дъжд. Жителите на региона изкарват сезона без традиционните дебели зимни дрехи, а липсата на сняг позволява ранни земеделски дейности, но и изправя региона пред риск от пролетна суша поради липсата на постепенно топене на платото.
През легендарната зима на 1928/1929 г. в Шумен е имало общо 63 дни със снежна покривка, а нейната максимална дебелина в самия град е достигнала внушителните 62 сантиметра.За сравнение, обичайният среден брой дни със сняг за града в наши дни е между 35 и 40 дни. Тази паметна полярна зима остава в летописите със следната климатична хронология:Трайното запечатване: Снежната покривка се образува в първите дни на януари 1929 г. и поради непрекъснатия брутален студ (с минимални температури в региона около и под -24°C) не се размразява в продължение на повече от два месеца. Навяванията по Шуменското плато и покрайнините (включително Дивдядово) са образували огромни преспи, надхвърлящи човешки ръст.Пик на дебелината: Максималният рекорд от 62 см чист, ненавеян сняг е измерен в синоптичната станция в средата на февруари 1929 г., когато над цяла Североизточна България преминава серия от мощни средиземноморски циклони, блокирали напълно железопътния и сухопътен транспорт.Край на зимата: Снегът започва да се топи едва през втората половина на март 1929 г., когато сибирският антициклон най-накрая отстъпва място на по-топли въздушни маси.
Въпреки че няма денонощна разбивка в безплатен достъп, архивните обобщения ни дават ясна картина за хода на снежната покривка през трите ключови месеца на 1929 г. в Шумен:Януари 1929 г. – Снежната покривка се образува в първата десетдневка на месеца. През този януари градът отчита около 20 дни със снежна покривка, като дебелината нараства прогресивно поради ниските температури (средна месечна температура значително под нулата).Февруари 1929 г. (Пикът) – Това е най-бруталният месец. В Шумен има 28 дни със снежна покривка (сняг има през всяка една секунда от месеца). Именно тогава, в средата на февруари, е измерен историческият максимум от 62 см чист сняг. Поради ураганните ветрове и виелиците, навяванията по платото и в Дивдядово са достигали няколко метра.Март 1929 г. – Зимата отказва да си тръгне. Шумен регистрира още около 15 дни със снежна покривка. Снегът започва бързо да уплътнява и да се топи чак след средата на месеца, когато сибирският антициклон най-накрая се разрушава.
Историческите хроники и статии, съхранили спомени за „Ледената епоха“ на 1929 г. в Шумен, описват обстановката като истинско бедствие, което парализира Североизточна България за седмици. Февруари същата година остава най-тежкият месец, а събитията по седмици се развиват по драматичен начин.Началото на февруари 1929 г.: Пълна блокадаВ първите дни на месеца сибирският антициклон се засилва. Температурите в Шумен падат до екстремните -22°C до -24°C. Поради ураганния северен вятър по Шуменското плато и в покрайнините на града се образуват огромни преспи, които на места надхвърлят 2–3 метра.Връзката с Дивдядово: Тогавашното село Дивдядово остава напълно откъснато от Шумен. Пътищата са затрупани с плътен сняг, а придвижването става само с конски впрягове и шейни, и то при крайна необходимост.Спиране на транспорта: Железопътната линия Варна–Шумен–София е блокирана от преспи. Влаковете спират да се движат, а пътници остават блокирани по гарите с дни.Средата на февруари: Пикът на кризата и гладътОколо 10–15 февруари вятърът утихва, но температурите падат до абсолютните си минимуми. Снежната покривка в града достига рекордните 62 см.Липса на суровини: В шуменския печат от онези години се описва критичният недостиг на дърва и въглища за огрев. Хората започват да горят мебели и огради, за да се топлят.Хранителна криза: Мелниците в региона спират работа поради замръзване на водните източници или невъзможност да се докара зърно. В Шумен се въвежда нормиран достъп до хляб. Училищата и обществените сгради са официално затворени.Втората половина на февруари: Замръзналото мореСтудът е толкова продължителен, че се стига до един от най-големите природни феномени на века – Черно море при Варна замръзва изцяло. На по-малко от 90 км от Шумен хората са се разхождали пеша върху леда в морето. Цяла Североизточна България е скована, а Дунав се превръща в ледена магистрала, по която преминават каруци.Краят на февруари и март: Бавното спасениеЕдва в края на февруари държавата и местната власт в Шумен успяват да мобилизират армията и местното население. С лопати и доброволен труд започва бавното пробиване на тунели в преспите, за да се освободят пътищата към селата и железопътните трасета. Трайното снеготопене обаче започва едва след средата на март.Тези исторически спомени показват защо зимата на 1928/1929 г. се превръща в еталон за най-суровия климатичен период в новата история на града, засенчвайки всички останали студени зими.
„Едва когато започнете да плувате срещу течението, осъзнавате колко много мръсотия идва към вас.“
