Ирландия - 14 - 19.03.2010

Тук може да се пише (и да се пускат снимкови репортажи) за всичко впечатляващо от пътувания или походи сред природата, както и да се пуска полезна туристическа информация.

Модератор: Radoslav Petkov

Потребителски аватар
Killerbeast
Мнения: 12509
Регистриран: чет яну 04, 2007 12:29 am
Местоположение: Norman (Oklahoma) / Burgas

Ирландия - 14 - 19.03.2010

Мнение от Killerbeast » съб мар 20, 2010 11:56 pm

Това беше сбъдването на една моя мечта, свързана с посещаването на тези острови, заобградени от четирите страни с водите на Атлантическия океан, миещи скалистите му брегове и носещи полъх на свеж въздух.

Пътуването започна рано сутринта на 14 март. Още предната вечер си стегнах багажа и сложих всички необходими принадлежности за екскурзията, която беше базирана на училищна програма. За мое щастие, имах честта на участвам. Трябваше да стана много рано, за да можем да тръгнем към летище София в 5 часа. Пътуването беше доста интересно, поне за мен, защото всъщност щях да направя една цялостна оценка на състоянието на останалата снежна покривка от циклона на 8 март - деня на жената. Общо взето видяното се препокри с първоначалните ми очаквания. Още към Карнобат се появиха първите снежни следи, останалите от зловещата виелица и преспите, образувани заради нея. Навлизайки в Горнотракийската низина условията умекнаха значително и почти нямаше сняг. Поне до навлизането в град Пловдив... Там нещата се промениха значително и покривката беше плътна - около 1 см с прокъси. Тя остана неравномерна до навлизането на хълмистите, а по-късно и на планинските части преди територията на град София - Ихтиманска Средна гора и Черни рид. Там имаше над 10 см сняг, като значително повече беше по северните склонове на планините. Петна властваха по южните такива. При спускането ни в София снегът почти изчезна, във високите квартали на града имаше силно накъсана 4-сантиметрова покривка, а в района на летището покритостта беше под 50%.

Така дойде моментът и за отпътуването ни към Париж - летището "Шароу де гоу". При излитането много ефектно се откри голяма част от страната ни, а и не само... Силно впечатление остави покритостта на сняг, той лежеше по време на почти целия полет по земята. Естествено голям момент в цялото прикачване бяха Алпите, които се открояваха с острите си и назъбени върхове. След няколко часа пътуване вече бяхме на чужда територия.

Бързо отлетяхме и за Дъблин, където трябваше да изчакаме училищната група от Литва. Настанихме се в един автобус, който ни откара в Арклоу. Часът на пристигането ни беше доста късен - около 2 и 30 часа ирландско време, а те са с 2 часа назад. Легнахме си, защото на следващия ден ни предстоеше разходка из града.

На 15 март станахме рано, за да можем да си изядем закуската на спокойствие. Събрахме се в хотела, в който бяхме отседнали, и потеглихме в неопределена посока. Първата интересна дестинация беше реката, който разрязваше града на две части. По нея красиво се носиха лебеди, допълвайки пейзажа за една негостоприемна северна страна, която все пак имаше и своя чар. Решихме да се отбием към главния им търговски център и да направим малко "shopping therapy". Много от марковите им модели бяха на ниски цени. Аз си взех едни очила и гривна.

Наслаждавайки се на хубата атмосфера, все пак имахме и задачи, свързани с изпълнението на проекта. Всяка от страните трябваше да представи около 15-минутна презентация. Моята беше за мартениците и я направих с помощта на един от съучениците ми, също част от програмата. След завършването му, отидохме до един много старинен кораб. С него всъщност са пътували много ирландци през буйните води на океана, за да намерят едно по-добро препитание в Новия свят. Дядото на Джон Кенеди също е присъствал на един от неговите круизи през морето. Всичко до тук добре, но несъмнено ще трябва да споменем и мизерните условия на корабчето и голямата численост на хората. Тя е била силно несъразмерна с обема на плавателния съд. Последното веднага е дало своите черни отпечатъци. Ако от някой от екипажа се зарази с нещо, това можело да се окаже фатално за здравето на хората. Но те нямали избор срещу все по-остро надигащата се криза в техния живот, породена от глада, мизерията и болестите, убаващи стотици души. Все пак той е имал някакво разделение на класи. Това до някаква степен е улеснило нещата. Хванахме последните слънчеви лъчи, които огряха матовото небе.

Разбира се, като част от един училищен проект, нашето пътуване не мина и без посещението на местното училище, което твърде много се различаваше от нашите. Все още при тях е валидно разделението на момчетата и момичета, които учат на различни места. За мен това е един негативен аспект от образователната им система, но в крайна сметка не мога да се изразявам компетентно на тази тема. Самата сграда наподобяваше къмпинг, с отделни модули, подредени един до друг. Това, на което наистина обърнах голямо внимание, бяха часовете по труд и техниката, където учениците се трудиха доста усърдно. Приятелите ми казаха също, че имало специални часове за гледане на бебета и поддържане на собственото си тяло (сресване на коси и т.н.).

Дъблин - една европейска столица, както можете да видите и на снимките. Всичко беше почистено, изметено, старите сгради се поддържаха и бяха като нови. Научих, че цялата столица е строена по английски образец. Типичен Лондон, но бих се осмелил да кажа даже, че по много показатели го минаваше значително. И сега една интересна информация за хората, възнамеряващи да учат в чужбина. В Ирландия университите са безплатни, така че се замислете добре. Паркът на столицата беше невероятен. Покрай него минаваше и една от много реки, опасващи острова. Най-красивия градски парк, на който съм ставал свидетел. Имаше и силен контраст между отношението на хората. Докато в Арклоу всеки ни поздравяваше, в Дъблин много просто даже не ни и кимнаха, а си отпрашваха напред. Нещо нормално и в България, за съжаление.

Ходихме и на 3D кино в Арклоу за филма - "Алиса в страната на чудесата". Ефектите и цялата постановка бяха отлични, на имах доста по-големи очаквания върху самия сценарий на филма. Последното се потвърди и от факта, че почти всички бяха проспали голяма част от филма. Е, да, това се подсили и от натрупаната умора, но като цяло имаше доста неща за доизглаждане.

Купоните естествено бяха на ниво. Ходихме и на дискотека, още в един от първите дни, в деня преди St Patrick. Типична ирландска обстановка, вътре се бяха събрали много хубави момичета, което констрастираше на общата представа, която създаваха местните жени. Доста разгорещено беше, явно по време на празниците се пречупват английските консервативни разбирания, знае ли човек... На самия им национален празник хората бяха обединени от една обща мисъл. Това наричам аз нация - може да нямат собствена държава, но е задължително един народ да преследва една и съща идеология. Показваха се почти всички местни предприятията, организации, фирми, спортни клубове и т.н. Не е за пропускане такъв голям празник. Самата организаторка на програмата ни каза, че това било най-хубавото време за престой в града. Иначе през дните не си лягах по-рано от 3 - 5 часа българско време, чудесно си изкарвахме, с подобаващите мизерии естествено. :D

Беше настъпил и моментът за нашето завръщане. Времето мина много бързо, но останахме с чудесни спомени и неща, от които само можем да имаме полза напред в бъдещото. В София беше много топло, много хора са бяха разсъблекли по къси и тънки дрехи. Снежната граница се беше вдигнала доста нагоре.

Снимки:
Facebook - http://www.facebook.com/#!/album.php?ai ... 0493314925

+

ИзображениеИзображениеИзображение
ИзображениеИзображениеИзображение
ИзображениеИзображениеИзображение
ИзображениеИзображениеИзображение
ИзображениеИзображениеИзображение
ИзображениеИзображениеИзображение
ИзображениеИзображениеИзображение
ИзображениеИзображениеИзображение
ИзображениеИзображениеИзображение



Христо Чипилски

Отговори

Върни се в “Туризъм, екскурзии, пътувания”