31.12.2020 от Иво Инджев
Колкото по-голяма е измамата на фокусниците в Москва и техните асистенти в София, от толкова по-гъста димна завеса се нуждаят. Това представление ни изиграха през отиващата си 2020-та година.
На пръв поглед тя се увенча с небивала бройка прогонени руски шпиони – цели 6 парчета от хитроумния московско-софийски пъзел. На това разиграване Москва реагира с подозрително необичайна за една ужилена мечка сдържаност. Тя намирисва на таен сговор да бъдат мамени не само българите за някаква кипяща дейност по охрана на кацата ни с мед от въпросната мечка, но ако може – и съюзниците ни също. Те са оставени да си мислят, че като помагат за изобличаването на руския шпионаж в България, негов център на Балканите не само в географско отношение, са му нанесли някаква рана. А всъщност…
В същото време 2020-та се превърна в годината на руския стратегически реванш в България. Москва не само не се обижда на възможността да опресни шпионския си апарат тук, но и буквално демонстрира непукизъм по тази тема. Който се съмнява, да прочете новогодишното послание на руския посланик в София Анатлий Макаров. От него струи оптимизъм относно постиженията на дружбата и радостно очакване тя да продължава да се развива в същия дух, както през 2020 година.
Щеше ли Кремъл да натовари своя говорител в София да пренебрегва факта на рекордния брой принудени да се прибират на студено в Русия руски дипломати с шпионски паспорти в ГРУ и ФСБ, ако Путин не беше доволен от баланса в отношенията си с България?
...