Наистина ли в България беше зле по време на социализЪма?

[snow wall]

Да Югославия беше много напред по времето на соца спрямо България, беше си "западна" държава за нас, беше отворена към Западна Европа и беше в не добри отношения със СССР. Не си бяха унищожили селското стопанство по съветски модел, имаше частни земеделци, което много ме учуди първият път когато влязох в Югославия.

[wilkosz]

Е то и при нас на пазарите хората си продаваха частна своя продукция и си изкарваха доходи.

[nikolson]

Супер беше едно време:

Соцносталгията е непобедима като генитален херпес!
[Внимание: Дълго четиво, 4 мин.]
Представете си за секунда, че онези “прекрасни” времена се върнат. Не да ги преживяваме в спомените си, омесени с всепобеждаващата сила на младостта, която сме притежавали тогава, а да ги видим и да ги има сега, буквално от утре...
Събуждаш се. Прекрасен ден - навън приятна кал пред панелния блок, прегазваш я, за да стигнеш до москвича, който за участ зла, отново не пали, въпреки целия уикенд прекаран под него. Или пък се отправяш към автобусната спирка, защото вноската за жигули е само от 8 години и ти остават още 7, докато излезе.
Чакането на автобус понякога е тренировка за търпението - час и 40 минути личен рекорд; пристигаш на училище за третия час.
В целия квартал - един магазин за хранителни стоки. Не работи в събота и неделя, в делниците затваря в 7 вечерта. В него - класическите кренвирши, салами “Витоша”, “Камчия”, “Телешки”. Сирене от 3.60, кашкавал на пита. Мляко в лонди, винаги по 1-2 пръснати и течащи, всички млека омацани; купувачите ги вдигат нагоре и ги стискат да видят дали ще уцелят течащо. Биричка в зелени и кафяви бутилки, пред касите - опашка - всеки обръща бутилките във въздуха и гледа срещу светлината за плаващи елементи, неизменен остатък от не толкова перфектните производствени процеси. Хляб - чака се, малка тълпичка от десетина човека около него, пристъпват нервно. Цял рафт с компоти от череши, макарони, олио.
“Луксозните” шунка, луканка, филе или разни други по-интересни неща - само във фирмените магазини в градовете, в които се произвеждат и то рядко. Детето ти опитва филе за пръв път като е чак трети клас и после задава неудобни въпроси защо досега не е яло никога такова нещо.
Хлебарниците - ронливки от 12 ст. и “марципан” за 10 ст. - който така и се чудят всички защо се наричаше “марципан”.
Чуваш далечни истории как мургави работнички са се къпали в млякото; как в саламите слагат тоалетна хартия, как разреждат млякото като го изкупуват, как се пробутват развалени меса и продукти в масовото производство… спомняш си какви истории ти разказват твои приятели и роднини, работели на такива места и как после спират да ядат съответния продукт до края на живота си… Сам виждаш с очите си как се съхраняват неща, хлебарки, мишки… в хляба и в консервите намираш по някоя-друга забавка, ама ти се вижда нормално. Ако някой ти каже, че след време ще разправяш и пишеш колко хубава е била тази храна, няма да му повярваш.
Правиш зимнина, редовно. За целта поддържаш градина на село, гледаш и животни. Нямаш голям избор - в магазините хем няма много неща, хем няма да ти издържи бюджетът изобщо, ако купуваш всичко. Добре, че майка ти и баща ти са на село и поддържат стопанството, че сам е трудно. Много не те кефи да ринеш мръсотията на прасетата,ама няма как, мръвката е важна. Ракийка вариш и винце, те са важни за оцеляването.
На работа - не се работи кой знае колко; но пък има за крадене. Всеки нещо влачи, материали, продукти, гориво, който каквото може. Ядосваш се, че другите успяват да крадат по-добре от теб, но важното е, че и ти намазваш по нещо дребно.
В търсене на други стоки - чакаш някой с връзки. Керамични плочки, техника, дрехи - всичко се пуска в малки количества, купува се много бързо от “свои” хора на близки на работещите в търговията, рядко стига до обикновените хора. Тук-там радио “VEF”, някой-друг касетофон “UNITRA”. Респром - рядко, и то все нещо не му работи. Соц.телевизорите - редовно подложени на домашен побой. Един телевизор ако не го биеш постоянно, за да му дойде образът обратно - никакъв телевизор не е. То не че и кой знае какво има да се гледа - първа и втора програма и то предимно руска и соц.пропаганда. Изразът “филмът хубав ли е или руски” ти се вижда резонен. По кината - същата работа, предимно руски военни филми, пред които задължително гледаш половин час соц. обзор и пропаганда.
Опашка за цветни телевизори на 31.декември - прекрасно; разбира се докъдето стигнат. “Шилялис” 14 инча екран, кинескоп, цена 630 лв (горе-долу заплатата ти за половин година). На черно - повече разнообразие, касетофон двукасетъчен - 1100-1200 лв; но пак - ако намериш някой да ти го внесе или да ти го купи от корекома с валута. Телевизор Сони - 2000-3000 лв. Шоколадово яйце, тоблерон, нещо “вносно” - само с късмет, ако имаш познати с валута. Кореком - през витрината.
Плочки за баня - ако изобщо ги намериш - два вида - бели и бежови, нарисувани.
Кабели, контакти - трудна работа.
Пералня Перла 05/06 струва 500-600 лв. И да имаш парите, не е ясно дали ще се уредиш с пералнята, чака се ред, понякога години. Половингодишната ти заплата е една пералня. Цветен телевизор български - 1500 лева; 75 кг тегло, при всяко носене в сервиза развиваш сериозно мускулатурата. Пак - ако има.
Децата ти искат да учат в университет - не става, дядо им, твоят баща, е бил за половин година кмет на селото и отдавна е обявен за враг на народа. Съответно съседите пък - активни борци против фашизма и капитализма, за тях помощи и безплатни имоти - безплатен парцел във вилната зона.
Обмяна на парите - неколкократно… по система, която на практика ти прибира спестяванията. После радостни публикации в местната преса как социализмът е нанесъл поредния жесток удар върху капитализма…
Конфискация на имоти - още изначално… баба ти ти разказва - каруци, животни, продукция…
Да не се връщаме по-назад… че ще се сетим и за разстрелите без конкретна причина, освен, че “враговете на народа” са критикували съветската власт.
Границите - затворени. Може да се ходи само в други соц.държави, но само с повод.
Руски книги, руски филми, руски улици, руски паметници, руски празници, руски език. Кореспонденция с руски деца като си малък, на руски.
Руски стоки. Не много качествени и повечето или директно крадени с промишлен шпионаж, или с купен лиценз (по-рядко). Български стоки - и те същия боклук. Почти нищо не работи както трябва, всичко се разваля лесно или е некачествено още от завода. Чудиш се как така западните стоки са толкова по-различни.
Вечерен час, полиция, която проверява вечер дали неомъжени хора спят заедно - и ги санкционира, ако ги хване.
Полиция те спира за дълга коса и те слага насила на фризьорския стол, да те подстрижат, че да не си личи западното влияние в прическата ти.
Крадеш ток, “мостът на дружбата” с двата бушона; или пък по-изтънчените “магнити” около електромера. “Ми те всички крадат” - казваш си и моралната дилема приключва.
Ослушваш се за “доносници”; внимаваш да не разказваш вицове против Бай Тошо на маса, че не се знае чии уши ще го чуят - сещаш се за няколко човека, които са “изгорели” покрай това и са имали проблеми.
Искаш да си оставиш брада - трябва ти разрешително, иначе не може. Трябва и причина - например да бъдеш художник, артист или нещо друго, не може брада ей така без нужда.
Искаш да си прекараш телефон, но не става - трябва да чакаш с връзки. Светват те за вътрешен номер - водиш се известно време на друг адрес, после симулираш прехвърляне с телефона си. Той пък - дуплекс, цяла цена за половин услуга. Докато дуплексът говори, ти чакаш - и обратно.
Ако ти трябват услуги - скъпички. Ремонти на колата, ушиване на рокля за събитие - всичко с пари и винаги на черно.
За жилище - чакаш да ти съборят къщата, че да ти дадат панелка като обезщетение. Естествено си я плащаш; съборената къща само ти дава правото за имота и лека отбивка от цената. Тристаен панелен - 14 хил.лв. При заплата 100-120 лв, това е около 12 годишен доход на 1 човек. Не си убеден, че е много евтино, но като мине време, ще повтаряш, че е било.
Самото панелно жилище - чудо на соц. архитектурата. В северните стаи зимата - палиш две ел. печки и пак зъзнеш зверски; бетонът е леден, прозорците - рехави, понякога дори духа през тях. За първите етажи да не говорим, там е като в Сибир. Отделно от това много сгради са проектирани неадекватно - половината стаи никога не виждат слънце; или пък се наслаждаваш на супер малка кухня без балкон.
Обзавеждането е класика - една и съща ламперия във всички жилища и то, ако си паралия. Ако не си - мокет на стената или само мазилка. Холова гарнитура диван с два фотьойла - 800 лв. Секция - 1200 лв. Двадесет заплати за двете. Персийски килим - с връзки.
В същото време виждаш как съседът от една съборена къща е взел 4 апартамента… щото е имал връзки в партията. Почваш да се чудиш дали това, че миналата година същият съсед строи 4 бани в старата си къща има връзка…
Като отидеш на гости на вуйчо си, който пътува по корабите, разглеждаш за пореден път с жажда остарелия “Некерман” и цъкаш с език какви работи се продават по света. Гледаш с възхищение дистанционното на телевизора и се чудиш защо не му сменят найлончето. Викаш си - “аз ако имах такъв телевизор вкъщи, ехе…”
Всички толкова се възхищаваха на западните стоки, че дори събираха опаковките за спомен. Почти във всяка къща имаше "робот" от празни цигарени кутии и събрани станиолчета от бонбони и опаковки, изгладени от гънките. Празните опаковки се пазеха като някакъв приятен спомен и връзка с един мечтан и недостижим свят.
Постоянно се краде - често ти влизат в къщата, крадат разни неща. Оплакваш се на полицията - идват, пишат писания, заминават си. После пак се краде. Купуваш си куче, крадат го и него. Крадат ти и вратичката на оградата на лозето. Крадат от мазите на входа ти, от апартамента ти. Всички първи етажи са с решетки.
Даже детето ти в болницата докато е на операция - детските му играчки изчезват, съседчето по легло и майка му вдигат рамене и се правят на незнаещи.
Децата ти пак се оплакват, че са ги били по-големите и са им взели джобните - няма как, обясняваш им - такъв е животът, трябва да си корав, като те бият - удряй и пр. мантри.
Пътуваш от време на време с влака, ама малко се притесняваш, щото наскоро е била поредната голяма железопътна катастрофа. Седиш на ужасяващата зелена, сгорещена от полудялото парно седалка, прозорецът на купето заяжда - не може да се отвори… Спре влакът - проточваш като жирав шия през някой здрав прозорец да видиш - табелата на гарата е на половин километър от теб естествено и няма как да разбереш къде точно си. Той влакът и без това закъснява с два часа вече.
Твоя роднина я обират в спалния вагон, крадат ѝ чантата, тя хваща крадеца в движение, отскубва му кичур от косата. После ѝ се отваря диабет от стреса.
Гуми на колата - каквито има; за зимни - не си и чувал. Снегът зимата е приключение - слагаш в багажника на ладата 50 кг тежест и честичко слизаш да буташ.
Всичко по дома си правиш на ръка - бъркаш цимент, носиш камънаци, всякакви ремонти вкъщи - щото ако трябва да дойде някой - не излиза сметката. При късмет ангажираш роднини и съседи, срещу обратната помощ като му дойде времето.
В ранните години - тоалетна на двора; обществена баня един път седмично или по-рядко. В много села традицията се е запазила и сега; тоалетна вътре в къщата е модерен писък.
Честичко режимче я на тока, я на водата. Държиш свещи в къщи, че се налага.
Тук-там някое бедствие, но не се чува по новините. Само от познати и приятели научаваш - изтървал бент на язовир, голяма катастрофа или най-сериозният фал - Чернобил. Не чуваш и за убийства, за изнасилвания, освен тук-там споделени истории от познати и роднини.
Хващаш странен обрив, никакви доктори не могат да ти помогнат с месеци. Накрая роднини ти намират с връзки и валута кортикостероиден препарат, всичко ти минава за 2 дни.
Никой от познатите и роднините ти не спортува нещо конкректно. Тук-там ходят да играят футбол на някое игрище. Всички по-възрастни са дебелички и предимно седят на маси и вдигат чаши; но пък всеки казва "ех, аз на твоите години колко спортувах!"...
Носиш едни и същи обувки, дрехи, докато се скъсат, а понякога и след като се скъсат. Отиваш на ученически лагер от училище - нямаш обувки, нямаш раница. Майка ти взема назаем обувки от мъжа на нейна позната, който си ги купил “за градината”. Раница вземаш назаем от друг познат. Собствени - нямаш.
Отиваш на “почивка” или на лагер - всичко е в покъртително състояние. Под леглата умрели мишки, мухъл. Една обща баня без врата и с душове с откраднат накрайник и без топла вода. Млад си - махаш с ръка, важното е да е весело.
За да не влезеш в казармата, пробваш да влезеш в някой ВУЗ, колкото да си влязъл някъде. Рано или късно караш казармата, губиш между 1 и 3 години, занимават те с глупости и ти ползват труда, ако си късметлия. Ако не си - старите войници се гаврят с теб, после се самоубиваш или живееш смачкан цял живот. За да се отървеш е вероятно да пробваш и ти да си счупиш пръст или да ядеш стъкла.
И най-важното - не си свободен. Не можеш да живееш в друг град, нямаш гражданство. Не можеш да живееш или даже и да пътуваш в друга страна - границите са затворени. Не можеш да говориш, каквото мислиш, ако не си съгласен с това, което се случва около теб. В списанията даже пише колко пъти и кога трябва да се прави секс, и как през деня се смята за "неморално" и неправилно... Контрол върху всички аспекти, вкл. върху личния живот.
Изобщо - живот “прекрасен”! И ако някой ти каже, че за тази мизерия ще тъгуваш след време… сигурно ще му се изсмееш.
Та колко от вас са готови да заживеят обратно по този начин?

[nikolson]

Малко ЦОЦА-лизъм по Банкянски:

Магазин за хората" е на червено с четвърт милион лева за 2025 г.

Дано никога повече тази корумпирана измет, която падна през декември, никога повече не помирише власт.

[wilkosz]

Нямало лимонада в този супермаркет, но пък има швепс, който се вижда, тя иска да има и лимонада. Защо ти е лимонада като има швепс??? По време на перестройката почнаха да се изсилват с критичните си глупости. Как искам да върна времето и да се върна поне за 10 минути в един такъв супермаркет през соца. Романтика.

[ASENOV]

И мацката с червеното си я бива,а сигурно не е първа младост на години. Хората са мязали на хора, а не на гардероби. Може да е не е имало голямо разнообразие, но не са яли боклуци като сега.

[wilkosz]

И мацката с червеното си я бива,а сигурно не е първа младост на години. Хората са мязали на хора, а не на гардероби. Може да е не е имало голямо разнообразие, но не са яли боклуци като сега.

Тя почина миналата година от множествена склероза на 67 г.
Аз я помня от ТВ.
https://www.novinite.bg/articles/267071 ... Grozdanova

[gosho97]

Нямало лимонада в този супермаркет, но пък има швепс, който се вижда, тя иска да има и лимонада. Защо ти е лимонада като има швепс??? По време на перестройката почнаха да се изсилват с критичните си глупости. Как искам да върна времето и да се върна поне за 10 минути в един такъв супермаркет през соца. Романтика.

В България за щастие не можеш да се върнеш в тези години. Но разгледай Тираспол, тамън за соцносталгици е целият регион. Учудвам се, че не знаеш за тези места, доста е модерно да се ходи там напоследък, особено след като има линия София-Кишинев на супер ниски цени. С влак обаче вероятно ще е доста по-сложно. Сигурно и някой супермаркет ще има интересен за теб.
https://www.google.com/maps/place/USSR+ ... FQAw%3D%3D
https://www.google.com/maps/place/%22Ba ... FQAw%3D%3D

[wilkosz]

Има си влакове от Букурещ до Кишинев, а оттам вече лесно. Те не са като българан, който дори не е построил жп линия с брата си Македония, и само се джавкат помежду си.
Иначе СССР ресторанти с какво би трябвало да ги свързвам носталгично? Нито съм израстнал с руска храна, нито някога съм посещавал СССР-ски ресторант, нито някога съм бил в СССР.

[nikolson]

Как се изчисляваха статистическите данни преди и сега

Публикацията обяснява някои разлики в данните до 1994 год. и след това. През нея година е променена методиката за отчитане.

[Stringmeteo]

Разпознавате ли мястото?
Това е бул. "Пушкин" в София, а на него виждаме стария трамвай 8.

[vanevski]

Социализмът свършва ,когато се свършат чуждите пари!

Свършва с празни магазини,опашки за безработни и мизерия!

Комунизмът е насила внедрена теория,не съществена за човешката природа!

Щяха да създадат "Новият човек"- някакакъв хуманоиден робот.....или роби с чип ....!!


П. Младенов: Другари, картината в икономиката е потресаваща!


От 1983 г. сме с отрицателен прираст, нужни са ни най-малко по 2, 6 млрд долара заеми годишно от Запада. Изолацията ни докара до просешка тояга. Единствен приятел ни е Чаушеску. Сменихме Живков, защото стигнахме пропастта, чули в МВР каква е истинската картинка на социализма лично от устата на новия генералния секретар на БКП....

ПЕТЪР МЛАДЕНОВ (заключителни думи):.. Можехме ли да продължаваме по-нататък така? Аз онази вечер се срещнах с актива на градската партийна организация. Там им заявих, че не можехме. Можехме да издържим още седмица, още две. Да кажем, можехме да издържим още месец. Е, с помощта на органите на МВР ако ги включехме, можеше да задържим властта за себе си още два, три, шест месеца. ..Картината в икономиката е тежка, много тежка. Много проблеми са се натрупали, ужасно много. При това те не са свързани само с това, което даваме сега като производство. Те са свързани с възможностите ни да се развиваме по-нататък. .. И сега когато трябваше да се премерят сили между неформали и партията, която има над 800 хил. членове, партията изведнъж се огъна. ..

[nikolson]

Виц от хубавите времена на социализЪма:

Дълга опашка на улицата и все повече и повече хора идват. Някой пита този пред него:
-ЗА какво се чака?
Всички отговарят:
-Не знам, но няма значение.
Въпросът бавно стига до първия в опашката. Той казва:
-Аз не чакам на опашката, Просто ми се зави свят и се облегнах на стената.
- И чувстваш ли се по-добре?
- Да.
- Тогава вече можеш да се прибереш.
- Не съм идиот, за да отстъпя първото си място.

[4itatel]

... настината ще се окаже, че през социализма сме били по-близо до Запада от сега ...

Ама естествено, тогава можехме да се телепортираме в Запада буквално за секунди - снабдяваш се с малко долАри на черно за по минимум 3 кинта парчето и... влизаш директно като пич в Запада ("Кореком"), даже и аз съм пазарувал от там цели 2-3 пъти ...

Само материалните придобивки ли са важни? А културата и отношение между хората, а възпитанието, а че тогава България произеждаше мотокари, автобуси, автомобили, кораби, компютри, че БВП-то й през 80-те е било по-голямо от това на Гърция, че армията й е била по-голяма от Гръцката?

През СОЦА нещата такива ли са били






Еропейска работа, за сравнение през СОЦ-а колко по-дивашко е било:









и още нещо социализмът (комунизъмт) като идеология не са възникнали в Русия, а са наложени там насилствено от същите, които са инструктирали ДС в лондонският им офис

[nikolson]

Понеже започнахме да си показваме картички, за да докажем (ни в клин, ни в ръкав) предимствата на цоциализЪма, ще постна и аз една снимка, която не е картичка, с въпрос.

Кое предпочитате, "хубавите блокове" в Люлин, или тази къща от снимката?
Аз твърдя, че къщата е на светлинни години от панелките.




Колкото до консерватизма, да, не е това консерватизма, но е това (да перифразирам класика Божинов).