Модератор: mmirro
) Леко са пресолили манджата. Или просто грозноватата им кака-изпълнителка, не е достатъчно гей? 
В първите часове на 9 април, в средата на страстната седмица, навръх Велики четвъртък, в предаването „Нощен Хоризонт“ гостува поетесата Надежда Захариева.
В българската литература има имена, които свързваме с гръмки метафори, и други, които носим в себе си като тиха молитва. Но тя принадлежи към вторите. Тя не е просто поетеса; тя е пример за това как един човек може да превърне крехкостта си в броня, а болката си – в поезия, която лекува. Нейното творчество е дом за всеки, който е губил, който е страдал, но е отказал да се предаде. Тя е жената, чието име е синоним на вяра и чието перо превърна личната болка в споделена утеха. В нейните стихове няма поза, има само голата истина за това колко е трудно и същевременно колко е красиво да бъдеш човек. Тя не е просто автор на десетки стихосбирки и текстове за някои от най-големите български хитове. Тя е пазител на духа. Нейното „верую“ е философията на доброто, което се прави не защото е лесно, а напук на всичкото зло и на грозотата.
Тя изгради свой собствен свят – свят, в който думите са пределно искрени, лишени от излишна украса, но натежали от житейска мъдрост.
За изкуството да прощаваш на себе си и на другите, за любовта като дълг и грижа, за паметта като мост, а не като котва, за музиката и словото, за самотата в дигиталния свят, за цената на искреността и за духовното наследство и младите. За всичко това разговаряхме с поетесата Надежда Захариева.
Да, през цялото време имах две наум по този повод, поради което останах (леко) приятно изненадан все пак, определено не може да се отрече, че ръсеше изненадващо смислени неща и (почти) липсваше дразнещо "грешна" идеология в тях
... , който обаче в крайна сметка се е разочаровал доста крайно от идола си, заради кретенизмите от началото на втория му мандат 
...
