23 ноември 2023 г., Nature Scientific Reports
Интересна статия от финландци, в която търсят и откриват връзки между слънчевата активност (слънчевия вятър), навлизането на високоенергийни частици в полярната атмосфера (energetic particle precipitation (EPP) from space into the polar atmosphere), геомагнитната активност (като прокси за предходните), преобладаващите екваториални стратосферни ветрове (отрицателно QBO изток --> запад като катализатор за по-изразено проявление на ефекта), химическото разрушаване на озона от водородни радикали и азотни окиси (chemical destruction of stratospheric ozone by odd hydrogen (HOx) and nitrogen oxides (NOx), образувани вследствие на взаимодействието на EPP с горните слоеве на атмосферата), промени в топлинния баланс на мезосферата и стратосферата заради намалената концентрация на озон, и в крайна сметка -- стабилността на полярния вихър през зимните месеци във северното полукълбо. Авторите достигат до извода, че 14% от нормализираните промени в електропотреблението във Финландия през зимата (като прокси за отклоненията от температурните норми) се дължат на цикличните промени в слъчневия вятър в комбинация с отрицателната фаза на QBO. Доколко този (или свързан с него) ефект би могъл да засяга по-южните ширини, включително и нашенско, е предмет на по-нататъшни изследвания. Все пак, да отбележа, че тази зима имаме сравнително висока слънчева активност в съчетание с източно QBO, т.е. може би една идея по-стабилен от обичайното полярен вихър.

Изтоник: Wikipedia
Може би би бил полезен един ретроспективен анализ на циклите на слънчевата активност, фазите на QBO и наблюдаваните зимни условия у нас през близкото минало.

