Българският индивидуализъм

Името е достатъчно красноречиво...

Модератор: mmirro

wilkosz
Мнения: 22894
Регистриран: вт яну 09, 2007 2:51 pm

Българският индивидуализъм

Мнение от wilkosz » съб юни 01, 2013 11:38 am

Страхотно верен анализ на всичките негативни качества на българина, от професор Янко Янков!
http://iankov.blogspot.de/2009/11/blog-post_6408.html
Обединяването в името на общите каузи при българина никога не е било възможно и реално, тъй като водещият мотив за българина винаги е бил „най-строго личният”, „най-строго индивидуалният”, при което личният интерес на всеки друг индивид е бил най-жестоко пренебрегван. Самият „строго личен интерес” на българина винаги е имал изключително ниски и низки хоризонти и проявления и се е характеризирал с изключително дребнавите си и крайно незначителни по своите реални измерения „максимални” по своята същностна изява цели и стремежи. По своята същност българинът винаги е приличал на охлюв – дори и при най-безобидната ситуация, схваната като опасност, той винаги се е свивал в строго индивидуалната си черупка, изоставяйки на опасността всички други себеподобни в изчакване на благоприятното време да покаже отново рогата си вън от черупката.
Българският индивидуализъм, всъщност:

***винаги е бил и е индивидуализъм на изключително егоистичния човек, несвикнал да вижда и да се съобразява не само с това че има хора, които са нещо повече от него, но и че и другите хора са хора, и в името на своя чудовищен егоизъм е готов да не се съобразява (и практически въобще не се съобразява) с всичките възможни форми на рационализма, включително и с принципите и изискванията на икономическия рационализъм;

***е индивидуализъм на човека на изключително долните и низките инстинкти и страсти, в името на реализацията на които е готов на абсолютно всичко, независимо от неговата икономическа, морална и политическа цена;

***е индивидуализъм на човека на абсолютния егоизъм и на абсолютната ненавист към всичко друго, което се намира вън от неговата конкретна персонализация и от неговата изключително тесна социална (и най-вече семейно-битова) сфера;

***е индивидуализъм на човека, не само потопил се и отдал се изцяло във вихъра на низките инстинкти и страсти, но и посветил се изцяло на ненавистта си към всички проявни форми и степени на рационализма, особено когато той не е принадлежал на неговата персонална и социална сфера;

***е индивидуализмът на човека, приемащ като аксиома и изцяло отдаден на възгледа си за „личната си свобода” и за своето „лично естествено право” на самореализация, имаща едно-единствено измерение – стратегията не само да попречи на личната и социалната реализация на другия, но и да му нанесе максимално висока вреда. Тук, към сферата на „другия” са отнесени значително широк кръг индивиди: не само вражески настроени, а абсолютно всеки; и то не защото този „всеки” е възприеман като бъдещ и потенциален „враг”, елиминирането на който още на ранния етап на неговото проявление е една изгодна и рационална стратегия, а просто поради сатанинското желание да бъдат вършени злини по отношение на всички; често пъти това „към всички” придобива измеренията на „безогледно към всички”, включително и към най-близкия човек – съсед, брат, сестра, понякога дете и родител. Типичен израз на тази стратегия е уникалната българска фраза: „Я не сакам я да сам добре, я сакам Вуте да е зле!”[1]; при това в ролята на Вуте встъпва най-вече онзи, който е най-беззащитен и безпомощен, или понеже е най-близък (родител, дете, съпруг, съпруга, брат, сестра) и е емоционално, морално или социално, институционално добронамерено ангажиран към него, представлява най-удобната, най-лесната и най-безопасно постиганата „плячка”, предварително отказала се от съпротива на агресията.
Както се казва вълкът козината си не мени. :flourish: Много от вас ще препознаят всички тези неща във всички многочислени и брутални схватки, които са се водели и продължават да се водят на страниците на този изстрадал форум...
Die Vergangenheit ist Geschichte, die Zukunft ist noch ein Geheimnis, aber jeder neuer Augenblick im Leben, wie auch in der Liebe, ist ein Geschenk.

Отговори

Върни се в “Човешките взаимоотношения. Успехът в живота”