Иначе да има то това явление духовен нарцисизъм, забелязвал съм го както в йога-групите, така и в Бялото братство, и също така и сам съм го изпитвал това илюзорно арогантно чувство на превъзходство над другите само защото практикувам нещо духовно и имам достъп до духовно знание. Нооо абсолютно същия нарцисизъм и арогантност съм виждал и у православните духовници, дори у моя приятел от детството, който беше много скромно и добро момче ПРЕДИ да стане свещеник. След това се ояде, порастна му работаа, помисли се за хванал господ за шлифера, нали хората му целуват ръцете, канят го да им освещава какво ли не и той се възгордя. Преди можеше да се говори с него, сега не.
Кара хората да идват да го вземат с такси, докато той е на софра на друго място, те го чакат пред тях, за да го вземат и се навърта брояча, а той не си дава зор. Бях отвратен от тази липса на емпатия и респект към другите/вярващите.
Но не само това. Но един вид "ние сме официалната религия, ние сме легитимирани изначално, вие всичко останали сте заблудени малки сектанти и няма да бъдете спасени". Точно това лъха от него и от всички тях. Това не е път, който води до честно и реално осъзнаване на себе си и на духовно развитие.
