Нещо не ми става ясно как са изчислени средните височини по месеци в линка, който пуснаmnn написа: ↑28 дек 2024, 17:2813 дни за Младост до края на декември не са кой знае какво. Средната норма е 50 дни все пак. Височината на СП /текущо- 4,4 см/ е под средните норми, които варират от декемви до февруари от 13 до 16 см. https://www.stringmeteo.com/synop/semi_ ... %D0%98#sel. Все пак там пак хванаха най-много под 600 надморска. В Северна София дните са наполовина и е още по-зле. 2℃ в Банишора в момента. И по сенките замина снегът.
МЕТОДИКА НА МЕТЕОРОЛОГИЧНИТЕ НАБЛЮДЕНИЯ (проблеми)
Модератори: Radoslav Petkov, alexander
- Radoslav Petkov
- Мнения: 45293
- Регистриран: 17 дек 2007, 01:46
- Местоположение: ДУПНИЦА 551 м.н.в. // София "Толстой" 532 м.н.в.
Метеорологична станция "Дупница" в югоизточната част на града, онлайн :
http://www.stringmeteo.com/stations/dupnitsa/
http://www.stringmeteo.com/stations/aut ... ?gen=t#sel
http://www.stringmeteo.com/stations/dupnitsa/
http://www.stringmeteo.com/stations/aut ... ?gen=t#sel
-
mnn
- Мнения: 13706
- Регистриран: 16 дек 2010, 00:02
- Местоположение: София Подуене, ж.к. Банишора /550 м. н. в./, Видин (31 м.н.в)
https://www.stringmeteo.com/synop/snow_month.php
По методика 3 /колонка ср.3/ само от дните със СП в случая се събират 31 см този месец и се делят на 7. Така се събират и по горепосочения линк.
По методика 3 /колонка ср.3/ само от дните със СП в случая се събират 31 см този месец и се делят на 7. Така се събират и по горепосочения линк.
- Radoslav Petkov
- Мнения: 45293
- Регистриран: 17 дек 2007, 01:46
- Местоположение: ДУПНИЦА 551 м.н.в. // София "Толстой" 532 м.н.в.
Ясно. Но това не е методиката по която трябва да се изчислява средна височина.
Давам пример:
В Сандански навалява за 1 ден 31см и се стопяват след 3 дена примерно - 31, 25, 15. По тази методика в Сандански има средна височина 23,7см. Същевременно в София има 30 дни с по-тънка покривка. Да кажем между 10 и 20см. Примерно... И накрая излиза, че Сандански е с по-висока снежност.
Средната височина се дели на всички дни от месеца (включително дните с 0см), за да получим меродавност. Което ще смъкне средните сантиметри до реалността и ще покаже меродавност - т.е. методика 2
Давам пример:
В Сандански навалява за 1 ден 31см и се стопяват след 3 дена примерно - 31, 25, 15. По тази методика в Сандански има средна височина 23,7см. Същевременно в София има 30 дни с по-тънка покривка. Да кажем между 10 и 20см. Примерно... И накрая излиза, че Сандански е с по-висока снежност.
Средната височина се дели на всички дни от месеца (включително дните с 0см), за да получим меродавност. Което ще смъкне средните сантиметри до реалността и ще покаже меродавност - т.е. методика 2
Метеорологична станция "Дупница" в югоизточната част на града, онлайн :
http://www.stringmeteo.com/stations/dupnitsa/
http://www.stringmeteo.com/stations/aut ... ?gen=t#sel
http://www.stringmeteo.com/stations/dupnitsa/
http://www.stringmeteo.com/stations/aut ... ?gen=t#sel
-
mnn
- Мнения: 13706
- Регистриран: 16 дек 2010, 00:02
- Местоположение: София Подуене, ж.к. Банишора /550 м. н. в./, Видин (31 м.н.в)
По принцип София е зле със снежността от гледна точка на максимални покривки и много места я бият в това отношение в СБг 2010, 2012 има по над 60 см при рекорд за София 65 см.
От всички дни е още по-зле този декември- 1,1 см за Младост. Дори и така средните стандарти да намалеят, те пак ще са над 5 см. Заради мацаницата с данните от летището преди 2000 година в таблиците, които отразяват СП, не може да се извади статистика и поради тази причина използвам тази с общата височина, разделена на дните само със СП.
От всички дни е още по-зле този декември- 1,1 см за Младост. Дори и така средните стандарти да намалеят, те пак ще са над 5 см. Заради мацаницата с данните от летището преди 2000 година в таблиците, които отразяват СП, не може да се извади статистика и поради тази причина използвам тази с общата височина, разделена на дните само със СП.
- Radoslav Petkov
- Мнения: 45293
- Регистриран: 17 дек 2007, 01:46
- Местоположение: ДУПНИЦА 551 м.н.в. // София "Толстой" 532 м.н.в.
По максимална височина е отделна статистика. Взима се макса за месеца и се усреднява по години.
Мога да предоставя една доста остаряла статистика за равнинна София (справочника от 1959г) по средна височина, когато зимите са си били зими.
Станции
....София ...... Елин Пелин...........Божурище
1. 11,3...............10,8................10,1
2. 8,8.................7,7..................8,1
3. 4,7.................3,3..................2,6
4. 1,3 .................0,8.................1,0
10. 0,2..................0,1.................0,0
11. 2,3..................1,5.................1,9
12. 9,1..................7,3.................8,8
Мога да предоставя една доста остаряла статистика за равнинна София (справочника от 1959г) по средна височина, когато зимите са си били зими.
Станции
....София ...... Елин Пелин...........Божурище
1. 11,3...............10,8................10,1
2. 8,8.................7,7..................8,1
3. 4,7.................3,3..................2,6
4. 1,3 .................0,8.................1,0
10. 0,2..................0,1.................0,0
11. 2,3..................1,5.................1,9
12. 9,1..................7,3.................8,8
Метеорологична станция "Дупница" в югоизточната част на града, онлайн :
http://www.stringmeteo.com/stations/dupnitsa/
http://www.stringmeteo.com/stations/aut ... ?gen=t#sel
http://www.stringmeteo.com/stations/dupnitsa/
http://www.stringmeteo.com/stations/aut ... ?gen=t#sel
-
Stringmeteo
- Site Admin
- Мнения: 74879
- Регистриран: 14 авг 2006, 22:51
- Местоположение: София, Слатина (Хр. Смирненски/Г. Милев-Слатина)
- Контакти:
gosho97, ами човекът ти изложи основния довод, още какви искаш?gosho97 написа: ↑31 дек 2024, 11:01Тази теза не мога да я приема, тъй като същото важи и ако в изречението ти "12" бъде заменено със "сутрешен климатичен срок". Дори ако трябва да съм честен вторият случай е доста по-често срещан на практика.
Сега видях и на Леберкез за правилото в САЩ, може би нещо подобно би било по-меродавно.
То е ясно, че няма перфектна методика, но специално това да се гледа само един-единствен срок от цялото денонощие не е особено коректно, затова са ми интересни доводите за това.
А САЩ не бих ги взел като пример за каквото и да било около метеорологията и климатологията
- gosho97
- Мнения: 16041
- Регистриран: 03 юли 2012, 10:05
- Местоположение: Варна-Акчелар (180м.н.в.)(кв.Виница), с.Климентово, общ.Аксаково /288м.н.в/, Обзор /22м.н.в/
Стринг, много приказки, малко съдържание. Ставаш за политик, ако не друго.
В предишния си пост ясно съм написал с кое не съм съгласен с тезата на wolfie и защо това не дава отговор на въпроса ми преди това.
Това е като да спорим коя методика за средноденонощна температура е по-точна - онази, при която събираме минималната и максималната и цепим на две или да взимаме средното от климатичните/синоптичните срокове. Колкото повече входни данни, по-точна крайна сметка. Така че в случая това, което спомена Леберкез за САЩ е доста по-добър, макар и не съвършен метод, според мен. Аз съм "за" да се черпят добри практики от където и да е, без значение САЩ, Русия, Африка и прочее.
В края на краищата в БГ правилото си е да следим в сутрешния срок, така че ще се придържаме към него щем-нещем, а защо е така...Ами, защото така - това е отговорът явно. Или защото това е срокът с най-голям шанс за СП, може би, статистически.
В предишния си пост ясно съм написал с кое не съм съгласен с тезата на wolfie и защо това не дава отговор на въпроса ми преди това.
Това е като да спорим коя методика за средноденонощна температура е по-точна - онази, при която събираме минималната и максималната и цепим на две или да взимаме средното от климатичните/синоптичните срокове. Колкото повече входни данни, по-точна крайна сметка. Така че в случая това, което спомена Леберкез за САЩ е доста по-добър, макар и не съвършен метод, според мен. Аз съм "за" да се черпят добри практики от където и да е, без значение САЩ, Русия, Африка и прочее.
В края на краищата в БГ правилото си е да следим в сутрешния срок, така че ще се придържаме към него щем-нещем, а защо е така...Ами, защото така - това е отговорът явно. Или защото това е срокът с най-голям шанс за СП, може би, статистически.
Нова уеб камера с панорамен изглед от местност Акчелар, Варна:
http://weather-webcam.eu/varna-akchelar ... ra-na-jivo
https://www.mgm.gov.tr/sondurum/radar.a ... rU=ppi#sfB
https://meter.ac/gs/nodes/N125/gauge.html
http://weather-webcam.eu/varna-akchelar ... ra-na-jivo
https://www.mgm.gov.tr/sondurum/radar.a ... rU=ppi#sfB
https://meter.ac/gs/nodes/N125/gauge.html
-
Victus
- Мнения: 7864
- Регистриран: 23 яну 2011, 03:51
- Местоположение: София, кв.Княжево (650м) / Кърджали, кв.Възрожденци(245м) / с.Тополово, община Асеновград(440м)
Според мен няма конкретна причина от метеорологията. Сутрешното измерване на СП/валежи е за удобство на наблюдателите. Има валежомерни станции, в които хората си работят нещо друго през деня. Сутрин мерят СП/валеж и отиват на работа. Метеорологията им е като хоби.
То и климатичните станции могат да работят на този принцип. Сутрин, вечер и едно нощно измерване при ставане за ходене до тоалетна.
Някаква формулка ще трябва за включване на нощните стойности(вместо обедните) и готово.
То и климатичните станции могат да работят на този принцип. Сутрин, вечер и едно нощно измерване при ставане за ходене до тоалетна.
"Прост съм и ми е лесно." Бойко Борисов
-
Stringmeteo
- Site Admin
- Мнения: 74879
- Регистриран: 14 авг 2006, 22:51
- Местоположение: София, Слатина (Хр. Смирненски/Г. Милев-Слатина)
- Контакти:
Ами те в САЩ така правят - слагат един макс/мин-термометър, отчитат го веднъж на ден, вземат средно от двете стойности и... готово!
Е, за "пълнота" може да запишат все пак и двете екстремни стойности.
Какви са тези излишни лигавщини с повече от едно измерване на ден??!!??
Освен това пишат закръглени стойности по Фаренхайт, какво значение имат там няколко си десети?! 
От прагматична гледна точка американците може би са имали право с изчисляването на средно дневната като Мин+макс/2 С минимум усилия от страна на наблюдатели се постига максимум резултат, въпреки очевидните неточности при този метод.Климатичната методика (7+14+21*2)/4 в Европа ли е измислена? И тя има много мисъл в нея, защото с 3 измервания постига максимално точен резултат. Сега, ясно е, че един ще става по,-рано,бдруг по-късно, трети ще се напива и точните часове за снемане на данни отиват на кино. Сега с автоматизацията е лесно, ама тогава няма как и най-големия фен да е точен цял живот. Е, верно е, че са си имали и самопишещи уреди, но...
There is not such thing like "enough snow"
http://skuky.net/41598
АМС Камера
Windy - НЯМА КРАЙ ВЕЧНА ЗИМА НЕКА ИМА
АМС Камера
Windy - НЯМА КРАЙ ВЕЧНА ЗИМА НЕКА ИМА
-
Stringmeteo
- Site Admin
- Мнения: 74879
- Регистриран: 14 авг 2006, 22:51
- Местоположение: София, Слатина (Хр. Смирненски/Г. Милев-Слатина)
- Контакти:
От много време ме сърби да задам един "екзистенциален" въпрос
. Защо 90 и... много процента от пишещите тук измерват дебелината на снежната покривка с... ролетка?
Не, аз реално знам защо - защото така е най-лесно
, за съжаление обаче така е и доста рисково. Особено когато извадената лента на ролетката се забива в снега, с идеята, че се движи изправена надолу през цялото време. Ама дали?
Или може ролетката да се използва по друг начин, това не става съвсем ясно от пусканите снимки, а аз никога не меря така, така че нямам идея каква е истината
...
Да, ролетката може да е ценен помощен инструмет, например за допълнително измерване по някаква пръчка, която се забива в снега и се отбелязва до къде стига покривката. Или при други подробности около методиката (която, както казах, не знам каква е точно в тези случаи
), би била полезна даже и ако покривката се измерва просто с права ръка, забивана в снега и след това измервана до мястото на потъване (малко грубо измерване, но много по-НЕрисково все пак), но да се забива директно в снега...
Ако някой не е чувал, има едни неща като снегомерни рейки - обикновени пръчки или тънки летви с отбелязани по тях сантиметри. Лесно е да се спретнат любителски такава, може и няколко с различни дължини, за различните случаи (за да не се разнасят излишно обемисти/дълги пръчки
). И да не е много нагъсто разграфена, тя поне е твърда и няма опасност да се огъне повече или по-малко и да "измери" неясно какво...
Ще се радвам все пак и да получа разяснения за "ролетковата методика"
, съвсем сериозно не знам как се прилага (обикновено). 
Да, ролетката може да е ценен помощен инструмет, например за допълнително измерване по някаква пръчка, която се забива в снега и се отбелязва до къде стига покривката. Или при други подробности около методиката (която, както казах, не знам каква е точно в тези случаи
Ако някой не е чувал, има едни неща като снегомерни рейки - обикновени пръчки или тънки летви с отбелязани по тях сантиметри. Лесно е да се спретнат любителски такава, може и няколко с различни дължини, за различните случаи (за да не се разнасят излишно обемисти/дълги пръчки
Ще се радвам все пак и да получа разяснения за "ролетковата методика"
Аз ползвам дървен метър. С оглед на все по-рядките снеговалежи и все по-пършиви или съвсем липсващи снежни покривки, хората, особено в по-топлите райони явно им е най-лесно с ролетка. Но при заварени покривки и стегнати долни слоеве, трябва да се рие като попово прасе. То и дървения метър се озорва тогава. Рейки съм си мислел да си правя, но май трябва да са поне две (в някои метео паркове дали не са и повече). Струва ми се, че те трябва да са със съвсем гладка повърхност, защото иначе често се получават едни извивки и натрупвания точно на границата на върха на покривката и рейката, което прави малко трудно отчитанията.
There is not such thing like "enough snow"
http://skuky.net/41598
АМС Камера
Windy - НЯМА КРАЙ ВЕЧНА ЗИМА НЕКА ИМА
АМС Камера
Windy - НЯМА КРАЙ ВЕЧНА ЗИМА НЕКА ИМА
- gosho97
- Мнения: 16041
- Регистриран: 03 юли 2012, 10:05
- Местоположение: Варна-Акчелар (180м.н.в.)(кв.Виница), с.Климентово, общ.Аксаково /288м.н.в/, Обзор /22м.н.в/
Аз меря с линийка, тука нужда от други пособия няма.
Важно е обаче нулата да започва от края на линията, понеже има някои, при които не е така.
Важно е обаче нулата да започва от края на линията, понеже има някои, при които не е така.
Нова уеб камера с панорамен изглед от местност Акчелар, Варна:
http://weather-webcam.eu/varna-akchelar ... ra-na-jivo
https://www.mgm.gov.tr/sondurum/radar.a ... rU=ppi#sfB
https://meter.ac/gs/nodes/N125/gauge.html
http://weather-webcam.eu/varna-akchelar ... ra-na-jivo
https://www.mgm.gov.tr/sondurum/radar.a ... rU=ppi#sfB
https://meter.ac/gs/nodes/N125/gauge.html
При много корава стара снежна покривка, каквато по-често се образува в планинските и припланинските места след многократни частични размръзвания и последващи замръзвания, се налага използването на някакво сечиво, например пикел, за разбиване на най-твърдите слоеве. В подобни случаи дървени или метални пръчки/рейки или пък разграфени щеки не винаги успяват да стигнат до долу. Важно е да се има предвид също, че едно такова разкопано по някакъв начин място може да бъде използвано само веднъж за достатъчно точно измерване, тъй като вече нарушената покривка се изменя по различен начин от "девствената".
Иначе, на Рожен и в Губеш има уреди, които измерват височината на снежната покривка посредством лазерен лъч, отчитайки разликата спрямо твърда основа, използвана за предварително калибриране на уреда (нещо като автоматизирана лазерна ролетка). Този метод има предимството, че позволява доста подробно следене на динамиката в промените на височината на снежната покривка (в случая -- ежеминутно), но страда от недостатъка, че измерванията са само в една точка и поради това не дават непременно винаги съвсем точна представа за общата картина, особено ако тази точка е достъпна за хора или животни или въобще -- ако не е достатъчно добре подбрана.
Иначе, на Рожен и в Губеш има уреди, които измерват височината на снежната покривка посредством лазерен лъч, отчитайки разликата спрямо твърда основа, използвана за предварително калибриране на уреда (нещо като автоматизирана лазерна ролетка). Този метод има предимството, че позволява доста подробно следене на динамиката в промените на височината на снежната покривка (в случая -- ежеминутно), но страда от недостатъка, че измерванията са само в една точка и поради това не дават непременно винаги съвсем точна представа за общата картина, особено ако тази точка е достъпна за хора или животни или въобще -- ако не е достатъчно добре подбрана.