Но нека да се върнем и към същността на темата. Тука е мястото, където се надявам да си избистрите отделните типове облаци, отделните семейства и в същото време да се наслаждавате на хубавите снимки, които ще бъдат поместени. Неслучайно облаците са дълбоко вдъхновение за писатели, художници и други ценители на изкуството. А вероятно има и защо...
ВИДОВЕ ОБЛАЦИ
Облаците са разделени на няколко вида в зависимост от техните свойства, височина и вид. Те са едни от най-интересните явления в атмосферата и имат непосредствено влияние върху метеорологичните условия за летене.
1.Според състава си са разделени на водни, ледени и смесени.
2.В зависимост от височината - високи, средни, ниски и с вертикално развитие.
3. По външният си вид са: купести ( кълбести ), слоести и перести.
Според приетата международна класификация облаците се обозначават с латински наименования и са разделени на четири семейства, десет рода и множество видове и разновидности.
Семействата са разделени според тяхното разположение във височина на атмосферата. Дадените стойности на височината на базата на облаците се отнася за умерените ширини и са възможни големи отклонения от посочените по долу.
а) високи - над 6000 м (20000 фута).
б) средни - от 2000 м до 6000 м (6500 фута до 20000 фута).
в) ниски - под 2000 м (6500 фута).
г) облаци с вертикално развитие - до 12000 м (3250 фута до 39000 фута).
За образуването на облаците има много и най-различни причини. Основен фактор за това действие е температурата и турбулентността на въздуха. Необходимо е издигане и достигане на точката на оросяване, при което се достига до процес на насищане, излишък на водната пара и това води до образуване на водни капки.
Различните условия на атмосферата и релефа на земната повърхност позволяват образуването на всякакви видове, подвидове и разновидности облаци и облачни системи.
ВИСОКИ ОБЛАЦИ:
Високите облаци са разположени на височина над 6000 метра и достигат до 13000 метра в земната атмосфера. Съставът им е от ледени кристалчета независимо от годишният сезон, дебелината им е малка и от тях не вали. Образуват се най-често в топъл фронт. Движат се със скорост от 70 - 80км/ч, но понякога могат да достигнат и 350км/ч (кога?).
Поради голямата височина, на която се намират, движението им е незабележимо, но, ако то се вижда с просто око, това означава предстоящо влошаване на времето. Според международната класификация се наблюдават три рода високи облаци:
1. Цируси - Cirrus (Ci) От латински - перест
Единични облаци, най-често бели, понякога с копринен блясък, почти прозрачни и с нишкообразна или влакнеста структура. През тях се вижда добре слънцето и луната. Видимо тези облаци се движат много бавно. Приемат най-различни форми на пера, нишки с разклонения, бели черти или
куки , завити нагоре. В последния случай това показва за наличие на вертикални течения на тази височина, предхождащи влошаване на времето.
2. Цирокумулуси - Cirrocumulus (Cc) - пересто-купест
Тънък прозрачен облачен слой, съставен от малки бели парцалчета или малки топчета без сенки, най-често в редове, разположени на групи, редици или дребни вълни, които напомнят пясъка на морски бряг. Появяват се почти винаги преди настъпването на топъл атмосферен фронт. Типичен Cc се среща рядко самостоятелно, а почти винаги придружен с други перести облаци.
3. Циростратус - Cirrostratus (Cs) - пересто-слоест
Нежна бяла пелена, предаваща на небето млечен цвят, изглеждащ като коприна. През нея се наблюдават най-ярките оптични явления в атмосферата.
Ефектът хало се вижда при преминаването, пречупването и отразяването на светлината през ледените кристалчета на Cs. Важно условие, за да се наблюдава това явление, е ледените кристалчета, от които е изграден облака, да имат формата на шестоъгълни призмички. Най-често се наблюдава xало като светъл слабо оцветен пръстен около Слънцето или Луната.
Друга форма на хало е, когато се вижда като хоризонтален бял кръг, минаващ през слънцето и е успореден на хоризонта. Част от него може да се наблюдава кота лъжливи слънца. Възможно е да се образува и светъл вертикален стълб през слънцето, изтънен в отдалеченият си край под формата на меч. Понякога той и част от хоризонта образуват кръст.
Образуването на венци около Слънцето или Луната се дължи на дифракцията на светлината преминаваща през малки и приблизително еднакви по размер ледени кристалчета.
В зависимост от големината на венците може да се съди и за приближаването на валежи. Появяването на циростратуси, предшествани от бързо движещи се цируси, свидетелства за приближаването на атмосферен фронт.
СРЕДНИ ОБЛАЦИ
Средните облаци са разположени на височина от 2000 метра до 6000 метра в земната атмосфера. Образуват се главно над топли и високо издигнати атмосферни фронтове. Разделят се на два основни рода:
1. Алтокумулус - Altocumulus (Ac) от латински - висококупест
Тънки облачни пластове или мрежи, състоящи се от отделни редици или правилно подредени и замъглени фигури. Образуват кълбета със засенчени места, а понякога са подредени на етажи и образуват просвети, през което се вижда небето. Съставът им е от водни капки, често преохладени, а в някои случаи и ледени кристали. Наблюдават се и много разновидности като зъбери, куполи или кулички, показващи нестабилността на атмосферата и предшестващи валежи в следобедните часове. При още по нестабилно време може да се наблюдава и Altocumulus lenticularis - лещовиден облак , познат у нас като шопски облак.
2. Алтостратус - Altostratus (As) - високослоест
Сива или синкава облачна пелена с влакнеста и набраздена структура. Типично смесени облаци, прозиращи понякога, но контурите на Слънцето или Луната са размазани като през матово стъкло.
Появяващи се най-често след циростратуси (Cs) на височина от 6000 метра, а впоследствие се снижават до 2000 метра, уплътняват се и увеличават дебелината си. От тях може да се очакват валежи главно през зимата, а през по-топлите сезони дъждовните капки се изпаряват още във въздуха, преди да достигнат земята. Образуват се главно при охлаждане на въздуха, вследствие на неговото разширение при надтичането му над сравнително по-студена въздушна маса.
НИСКИ ОБЛАЦИ
Понякога ниските облаци са разположени много ниско над земята на височина от 50 - 100 метра, но могат да достигнат и до 6000 - 8000 метра в земната атмосфера. Делят се на три основни рода:
1. Стратокумулус - Stratocumulus (Sc) от латински - слоесто-купест
Имат голяма прилика с алтокумулус (Ac), но се отличават с по-плътен строеж и са разположени на по-малка височина. Формата им е най-често на пелена, но също така и пласт от плоски или кълбовидни фигури, разположени на групи, бразди или вълни. Често покриват цялото небе във вид на дебела пелена, предшестваща появата на атмосферен фронт.
2. Стратус - Stratus (St) - слоест
Еднороден равномерен облачен слой, който може да покрива цялото небе, прилича на мъгла, но не достига земята.
Понякога е разположен на 50-100 метра височина и от него ръми или падат дребни снежинки/снежни зърна/. Има намалена видимост и предхожда появата на топъл атмосферен фронт (в идеализираните модели стои зад топлия фронт, също много често има условия и за фронтални мъгли).
3. Нимбостратус - Nimbostratus (Ns) - слоесто-дъждовен.
Ниски дъждовни облаци с тъмносив, плътен, сравнително еднороден състав. Дебелината им може да достигне до 6км. Покриват целият хоризонт и от тях падат обилни валежи. Под базата им много често е разположена ниска пелена от ниски разкъсани фрактокумулуси или фрактостратуси (cumulus or stratus pannus). Срещат се често близо до фронтовете на границата, отделяща топлия от студения въздух. С точно този тип облаци са свързани и валежите през зимните сезони, блокираните снежни обстановки от средиземноморски циклони. В повечето синопи (метеорологични съобщения) се изобразяват в средния етаж поради сходството им с As (даже се отбелязват с един и същи знак). Разбира се, те са естествен техен продукт, тяхното вплътняване води до образуване на дъждовните облаци. Има и едно правило: ако вали сняг, небето е еднородно, сиво - без фрактуси, но при валежи от дъжд ситуацията е различна: бързоподвижни фрактуси, чиято долна граница е много ниска. Много често в практиката се вижда това сравнение в една снежна обстановка между градовете Бургас и Ахтопол. Ако човек пътува между двете точки, ще установи, че строежът на облаците е доста различен.
Това беше първата част на урока, тепърва предстоят още по-интересни снимки на различни видове облаци. Основното внимание през следващите дни ще е насочено към облаците с вертикално развитие и орографските такива. Техният начин на образуване изисква отделна лекция, затова съм заделил и повече внимание на тях. Приятно четене.
