https://www.dnevnik.bg/analizi/2022/02/ ... eopazvane/
Доста добре са описани много неща в тази статия.

Да маркирам и няколко абзаца, които са 1:1:
Тежките условия на труд нормално водят до огромно текучество на персонал.
Обикновено в спешното започват кариерата си млади лекари, които след като видят колко е трудно, бързо напускат, създавайки един постоянен кръговрат на търсене на кадри. Поради това голяма част от болниците задължават специализантите да работят в спешното, за да покриват графика. В столичните болници обикновено хората се задържат между няколко месеца и една година. Както разказва интервюираната лекарка: "Ти тъкмо разбираш какво се случва и веднага бягаш. Хората, които работят дълго време там, се озлобяват, стават цинични, като не получават подкрепа. Това е защитна реакция, за да оцелеят."
Невъзможно е състоянието на спешната помощ да бъде разглеждано отделно от състоянието на цялата здравна система. Спешната помощ е само входът към болницата, която работи с клинични пътеки. Една част са добре платени, други зле, а трети изобщо. Болницата, бидейки търговско дружество, се стреми да бъде на печалба и следователно иска да приема повече пациенти със скъпи пътеки. Така пазарната логика подсказва, че болните с много тежки заболявания, за които се харчи голям ресурс и които имат малки шансове да оздравеят, нямат място в здравната система.
По същия начин
терминално болните са виждани само като разход и никоя болница не ги иска.
Големите държавни болници обикновено са "по-пропускливи" в това отношение и често са единственият шанс за такива пациенти, но това става по традиция с нежелание и със скандали между колеги. В други болници тежко болни пациенти просто биват отпращани и започват сами да се лутат и да търсят място.
Спешното отделение е често единственият достъп до здраве за хората без осигуровки.
Към 2020 г. неосигурени са 1 352 797 души, или около 20% от населението, според НЗОК. Понякога хората разбират, че не са осигурени, когато пристигнат в болницата, и трябва в рамките на няколко дни да намерят голяма сума пари, за да възстановят здравните си права.
Междувременно в спешна ситуация неосигуреният пациент може да бъде приет, но само ако подпише декларация, че ще си внесе осигуровките до края на болничния престой, защото иначе НЗОК няма да възстанови разходите за лечението на болницата, които стигат хиляди левове. Както казва интервюираната: "В крайна сметка накрая директорът го интересува дали излиза сметката. Иначе започват проблеми за звеното, което е работило на загуба. Чувала съм за удръжки от заплати."