Въпроси около ГРЪМОТЕВИЧНИТЕ БУРИ (конвективните процеси)

[bismarck]

Между другото, вчера имаше учебникарско доказателство за ефективността от противоградовите ракети. Във Видин и Златорожието - град с големината на до голям орех. В моя пункт - максимум царевични зърна. Изсветляването се виждаше ясно на радара, макар точно нас да трябваше да ни смели заради отнемането на 200-300 метра от хълмовете, перпендикулярни на ЮЮИ поток. После над Румъния се консолидира отново.
БТВ завалиите от полигона са изстреляли всички налични 18 ракети, дано ги заредят скоро пак.

[Hristo Chipilski]

Отново пристигам с малоумни въпроси, хаха...
Един от тях е. Много ми е интересно защо се получава следната ситуация. Имаме например буря над Стара планина. Да речем над връх Ботев. Имаме стабилно време в СБг, само със съвсем малки изолирани купести облаци. Започва да се стели наковалня към СБг от бурята в Балкана. И след като бурята стане по-сериозна и наковалнята по-плътна и приближавайки малките купести облаци, те запопват да растат. На сателита се вижда много точно. Как младата наковалня достига тези слаби купести образувания и те започват веднага да се развиват и в повечето случаи дават началото на нова буря, особено при добри условия. Сякаш тази наковалня носи по-добри условия, дава тласък на малките купести и те се развиват. Надявам се съм го обяснил разбираемо. Много ми е чудно защо става така?
Друг въпрос пак с подобни неща. Забелязвал съм често по сателитите как при предимно силни бури и предимно при стационарни такива как след като станат достатъчно силни и от основното ядро във всички посоки, без тази откъдето е дошла бурята, се разпръскват купести облаци с много по-бърза скорост от тази на клетката. Някак като пръстен се носят, сякаш изтласкани от потоците, които си създава самата буря. Много често този пръстен с купести като мине 30-40км и се забавя, хваща основния поток отново и се развива линия от бурички. Наистина ми е интересно какво ли обяснение има това. Даже не знам дали ме разбрахте. Ако на някого му се занимава, но не ме е разбрал ще се опитам да намеря някакви сателитни снимки за целта.

Нека да започна с втория въпрос, защото той е по-характерен за общата конвективна динамика. Пръстенът от облаци, за който говориш ти, e породен от така нареченото плътностно течение, което се получава вследствие на низходящите движения под конвективните облаци (на английски феноменът има доста имена, част от тях са cold pool, density current и gravity current). Много правилно описа процеса - низходящият поток се удря в земята, при което се създава област от относително по-високо налягане (както по хидростатични, така и по нехидростатични причини), и образувалият се градиент на налягането изтласква студеният въздух радиално навън. Може да бъде показано, след прилагане на принципа на Бернули, че скоростта на плътностното течение е право пропорционална на корен квадратен от разликата в приземното налягане (или температурата, ако приложим закона на хидростатиката) между течението и околната среда. Конвективните облаци, за които говориш, се образуват по фронта на плътностното течение, където има механично-индуцирани вертикални движения. При подходящи условия, които са свързани с оптимален баланс между големината на вятърния срез и интегрираната по дебелината на плътностното течение отрицателна подемна сила (така наречената RKW теория), вертикалните течения по фронта на плътностното течение са максимални и има най-голяма вероятност за образуването на конвективни нови облаци. Има и други интересни въпроси, свързани с честотата на образуване на нови облаци по фронта на плътностното течение, но няма да навлизам в детайли на този етап. За допълнително четиво, прочети лекцията на един наш професор Джереми Гибс ето тук.

Конвекцията под наковални е малко по-сложна и ще ми трябва конкретен пример, за да разбера за какво точно стана на въпрос. Теорията на Иван с изстиването на горния слой от наковалнята може да има оказва роля, но ми се струва, че има прекалено локална роля. Премахването на задържащия слой в зоната на наковалнята, само по себе си, няма да е достатъчно да форсира конвекция, започваща близо до земната подложка. Последното може да спомогне на новообразувалите се конективни облаци да достигнат по-голяма дебелина вследствие пробиването на слабия или напълно отсъстващ задържащ слой. Това, което по-скоро обяснява образуването на конвекция под наковалните, е наличието на ниско- и високочестотчни гравитационни вълни под нея. Тези вълни се образуват вследствие на отделената топлина на кондензация в ядрото на един конвективен облак и се разпространяват радиално извън него. Както е показано в схемата от статията на Fovell et al. (2006), възходящите движения образувани от тези гравитационни вълни предизвикват конвекция под наковалнята. Напълно вероятно е обаче да присъстват и други механизми, за които ще трябва да се направи по-задълбочен анализ.

[nikolai kamburov]

Изключително интересно, наистина! Благодаря много, Христо, много полезна информация. И с тази на Стринг си създадох нови знания. Още повече се радвам, че това което наблюдавам и толкова... чак неловко мога да обясня, всъщност си има толкова задълбочено обяснение.

[Hristo Chipilski]

Линк към последната ми статия, която мисля, че ще представлява интерес за читателите на нашия форум. През изминалото полугодие имах възможността да работя с Иван Цоневски от ECMWF, Цвети Димитрова и Стефан Георгиев от Изпълнителната агенция за борба с градушките, Лили Бочева от НИМХ и моя докторантски наставник Xuguang Wang, заедно с които анализирахме суперклетъчната буря от 15 май 2018 в Северна България. Първата част от статията разглежда характеристиките на бурята, използвайки комбинация от радарни наблюдения и данни от европейската система за идентифициране на мълнии LINET. Във втората част изследваме предсказуемостта на конвективната обстановка, базирайки се на прогнози от глобалния ансамбъл на ECMWF и на високорезолюционни ансамблови симулации с на WRF-ARW модела. Резултатите от WRF симулациите показват, че е възможно да прогнозираме развитието на суперклетката цели 12 часа преди нейното случване. Това е пряко свързано с орографските особености на страната ни и, по-специално, образуването на бури по протежението на Стара планина. Показваме значителната прогностична стойност на голямата ансамблова система с 51-члена особено при наличие на големи прогностични грешки.

Ще се радвам да отговоря на всякакви въпроси от заинтересуваните!

[Stringmeteo]

Огненият цикъл в Австралия: пожари - облаци - мълнии - пожари (видео)
04 януари 2020
Огньовете на горските пожари в Австралия са толкова големи, че генерират собствено време - облаци, наречени "пирокумулонимбус", които създават гръмотевични бури, от които започват нови пожари

[Stringmeteo]

Мълниите пречистват атмосферата
30.04.21 в 15:17
Физици откриха, че мълнията произвежда неочаквано много окислителни молекули, които пречистват атмосферата от смог и други замърсители. Статия, описваща техните изследвания, е публикувана в научното списание „Science“.
https://bnr.bg/post/101461592/malniite- ... tmosferata

[Stringmeteo]

Мълниите предпочитат мъже
09.07.21 в 10:43
Дългоочакваното лято най-сетне настъпи. То, обаче, донесе не само по-дълги, топли и светли дни, но и летни бури. И докато дъждът може да помогне за понижаване на температурите и да намали вероятността от заболявания, свързани с горещините, той носи със себе си и една сезонна опасност: мълнията.
БГНЕС представя няколко интересни факта, свързани с този природен феномен и базирани на проучвания на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) на САЩ

[Stringmeteo]

Съвети за безопасност при гръмотевични бури и силни ветрове
17.06.2015

Експертите съветват хората, които се намират сред природата, при гръмотевични бури и силни ветрове да стоят далече от високите дървета. Ако има сух предмет, е най-добре да се седне върху него. От пожарната съветват хората на открито да не лягат и да не докосват земята с ръце. Най-добрата защитна позиция била да се клекне и тялото плътно да се прилепи към ходилата. Главата да се наведе надолу и коленете да се притиснат до гърдите.
...

[Stringmeteo]

Нов рекорд за най-дълга мълния - 768 километра
Тя се е появила над Тексас, Луизиана и Мисисипи
1 февруари 2022, 14:41

[Stringmeteo]

Как възникват гама лъчите от гръмотевични бури
Светкавиците от гама лъчение, които се произвеждат от гръмотевичните бури, отдавна озадачават изследователите
30 май 2022
Гръмотевичните бури произвеждат мощни изблици от гама лъчи и сега екип изследователи за първи път заснемат светкавици с помощта на камера, регистрираща различни дължини на вълната.

А кълбовидните мълнии кога ще обяснят?

[Stringmeteo]

Изчакайте с къпането поне 30 минути след последния гръм
09 юни 2022 в 13:13
Случвало ли ви се е да ви крещи спасител по време на гръмотевична буря да излезете от морето?
Изглежда, че има риск, но се оказва и че къпането и в банята е опасно забавление по време на бурни атмосферни процеси.

[Stringmeteo]

Мълниите: Какво могат да причинят на тялото ни
09 август 2017 в 00:02
Земята е поразена от повече от 100 мълнии всяка секунда, но шансът да ни удари гръм през целия живот е приблизително 1 на 13 000.
Но последните дни в нашата страна загинаха трима души, а двама са ранени от мълнии след серията от гръмотевични бури.



Изчакайте с къпането поне 30 минути след последния гръм
09 юни 2022 в 13:13
Опасно ли е да си под душа по време на гръмотевична буря?

[Stringmeteo]

Физици разрешават 50-годишна загадка, свързана с мълниите
25 ноември 2022
През последните 50 години учени от цял свят обсъждат защо мълнията се движи на зиг-заг и как е свързана с гръмотевичния облак над нея.
Досега не е имало окончателно обяснение - физик по плазмата от Университета на Южна Австралия публикува забележителна статия, която разрешава и двете загадки.

[Stringmeteo]

Рядко изображение на мълния от Бразилия показва как работят гръмоотводите
преди 2 дни
Pядĸo cpeщaнo изoбpaжeниe c дeтaйли oт yдap нa мълния, пoĸaзвaщo вpъзĸи ĸъм близĸитe гpъмooтвoди e зacнeтo oт изcлeдoвaтeл в Cao Πayлo c пoмoщтa нa нaбop oт виcoĸocĸopocтни ĸaмepи, инcтaлиpaни нa въpxa нa виcoĸи cгpaди.