МЕТЕО-ПОЕЗИЯ И ПРОЗА (включително любителска/лична)
Модератор: angilari
Зима. Страшен студ, обилен сняг.
Вилкош през тайгата пак препуска
на шейната с кучешкия впряг
теглена от седем-осем хъски.
Пътят закатерва някой връх,
кучетата вкупом вият, лаят.
Милите, останали без дъх,
а напред не му се вижда краят.
-Дий, проклети псета - с дрезгав глас
и с камшик в ръка шейнарят вика.
А из въздуха се стеле мраз
и се чува как плющи камшика.
Но финал. Умората тежи.
Вилкош от шейната бавно слиза.
Кучето до него приближи,
радостно лицето му облиза.
Вилкош през тайгата пак препуска
на шейната с кучешкия впряг
теглена от седем-осем хъски.
Пътят закатерва някой връх,
кучетата вкупом вият, лаят.
Милите, останали без дъх,
а напред не му се вижда краят.
-Дий, проклети псета - с дрезгав глас
и с камшик в ръка шейнарят вика.
А из въздуха се стеле мраз
и се чува как плющи камшика.
Но финал. Умората тежи.
Вилкош от шейната бавно слиза.
Кучето до него приближи,
радостно лицето му облиза.
"Протестирайте колкото си искате - тоталитарна власт лесно не пада." ГЕРБ
В миналия епизод:
Дебел мартенски ("сняг") фьон в Димитровград...
И така последният зимен влак посрещам,
температурата превъзбудено поглеждам,
качвам се на локомотива мистичен бял,
на географските ни ширини той закъснял.
Kачих се аз на влака бял,
ентусиазирано пребледнял,
сняг най-накрая да видя побелял,
с последна надежда за зимен финал.
В далечината фронта вижда се,
температурата пада минус две,
но топъл слой във височина се вре,
пак дъжд запраска - вече ми се реве!
Литър след литър измиват надежда сляпа,
ръждясал влакът едвам вече драпа,
като удар в стена проклета,
в звук монотонен на мечта отнета.
Студът, ето го той дойдѐ,
ледена стихия той да забоде,
само че валежът отдавна вече изветрял,
в процес невъзвратно вече умрял.
Конвекция появи се положението да спаси,
при -7 във височина тя сняг да обезопаси,
но при +7 градуса в ниското топъл слой обвит,
позволи само леден дъжд да вали пробит.

Влакът вече едвам държащ се скърцащ,
накланящ се от силен фьон отблъскващ,
с бясна скорост той делейрира,
в безната на пролетта се срина.
Дори и без сняг нека усмивка да държим,
и към щастието си винаги да вървим,
животът прекрасен е във всяка одежда,
нека подаръци на всички ви да довежда.
Камери от Димитровград: http://kameridimitrovgrad.eti.pw/
В миналия епизод:
Над зимните останки пролетта върлува,
със силен фьон ледът целува,
на температури високи жадува,
с живот нов страстно да флиртува.
Но Windy - древният форумен пророк,
със строги думи той рече,
"Компенсация - в другия срок!",
в тях той безкомпромисно се врече.
Защитен механизъм от влакът делейрирал,
потайно в безната се активирал,
като програма полярният вятър рестартирал,
слънчевата усмивка тежко блокирал.
Изведнъж форумната графа потъна,
в сини числа стремглаво се обърна,
дали изобщо ще покрием нормата по 61-90та,
къде е сезонната сега на Аccu-то превзета?
Вятър след дъжд редуват се бясно,
ехиднa мелодия зимна пеят страстно,
а върховете с мощен сняг покрити трайно,
парното ще пусна пак в това време безкрайно.
Така както мечтаехме за сняг,
сега мечтаем за пясъчен бряг,
морето с пълни шепи да прегърнем,
всички болести от тялото си да отблъснем.
Но ето вече към края на пролетта,
показа се усмивката на цвета,
нека порадваме се на небето синьо,
че иде таз' зима другарят Ел Ниньо.
Една Пролет Назаем...
Влакът вече едвам държащ се скърцащ,
накланящ се от силен фьон отблъскващ,
с бясна скорост той делейрира,
в безната на пролетта се срина.
Над зимните останки пролетта върлува,
със силен фьон ледът целува,
на температури високи жадува,
с живот нов страстно да флиртува.
Но Windy - древният форумен пророк,
със строги думи той рече,
"Компенсация - в другия срок!",
в тях той безкомпромисно се врече.
Защитен механизъм от влакът делейрирал,
потайно в безната се активирал,
като програма полярният вятър рестартирал,
слънчевата усмивка тежко блокирал.
Изведнъж форумната графа потъна,
в сини числа стремглаво се обърна,
дали изобщо ще покрием нормата по 61-90та,
къде е сезонната сега на Аccu-то превзета?
Вятър след дъжд редуват се бясно,
ехиднa мелодия зимна пеят страстно,
а върховете с мощен сняг покрити трайно,
парното ще пусна пак в това време безкрайно.
Така както мечтаехме за сняг,
сега мечтаем за пясъчен бряг,
морето с пълни шепи да прегърнем,
всички болести от тялото си да отблъснем.
Но ето вече към края на пролетта,
показа се усмивката на цвета,
нека порадваме се на небето синьо,
че иде таз' зима другарят Ел Ниньо.
Камери от Димитровград: http://kameridimitrovgrad.eti.pw/