В ПЛАНИНАТА - снимкови репортажи, новини, разни... (2023)

[zaples14]

Намирам се до обогатителния комплекс Елаците-Мед от южната страна на Балкана между Мирково и Челопеч.
Поемам по пътя нагоре към планината


Минавам покрай спрял джип около който се мотае ловджийско куче. Ловджиите са хванали нагоре гората


По-нагоре се открива гледка към рида Чуговица, където над всичко се извисява скалистият връх Франкая


На запад е сложната орография на Балкана


Долу е язовир Радин извор, зад него се редуват село Мирково, Средна гора и в дъното Витоша


Изкачвам се към билото на рида


Поглед назад към Средна гора


Излизам на първия връх на рида Чуговица висок 1283 метра. Отсреща на главното било е връх Мургана


Спускам се в буковата гора до кът за почивка


Хващам широкия път по Чуговица в посока село Челопеч


Наближавам скалата Франкая


Под скалата е оформена голяма ниша


Наблизо е продупчената скала


Изкачвам се по склалистия ръб към върха


Разкрива се страхотна гледка към връх Челопешка Баба


Отсреща под връх Мургана се белее едноименната хижа


На изток е ерозиралия склон на ниския връх Петровден, зад който се крие Златица


Билото на Балкана между върховете Свищи плаз и Паскал. Въпреки обилния валеж в събота няма никакъв сняг


Спускам се по рида Чуговица към Челопеч

[zaples14]

Слизам на жп спирка Челопеч на подбалканската линия. Времето е типично ноемврийско със средна облачност


Пресичам река Воздол, минаваща през селото и се отправям към баира насреща


Започвам изкачване по силно ерозирал терен


Пристигам при навеса построен на еко пътеката Червени камък


Тук от ръба на скалите се разкрива импозантна гледка


Скалите са разположени над долината на река Воздол


Долу под навеса е село Челопеч


Изкачвам се на рида Чуговица. Пътят ми е към насрещния връх Пляша. Долу се вижда вентилатора за проветрение
на минните шахти


Спускам се към седловината пред връх Пляша


От седловината се вижда цялата долина към Челопеч, надупчена от минни шахти за добив на медни и златни руди.
Има множество табели, предупреждаващи за опасност от пропадане


От седловината започвам изкачване към връх Пляша


На север остава главното било на рида Чуговица


От връх Пляша се разкрива красива гледка към Златишко-Пирдопското поле и Челопеч в близък план


Спускам се към източната седловина при навес и по-нисък връх зад него висок 975 метра


На върха има параклис, който изобщо не се вижда отдолу


На връщане към Челопеч минавам покрай мощно бучащия вентилатор. Пред него е монтиран шумозаглушителен
екран за да не се нарушава спокойствието на хората долу

[zaples14]

Намирам се в парка Дядовата ръкавичка в центъра на Златица. Най-близкия личен връх, който се издига над града е Козуелеси.
Зад него е по-високия Свищи плаз, но сега той е скрит в мъгла


От Златица до Балкана има известно ходене. Тръгвам към Козуелеси, който примамливо е огрян в слънце


Там, където река Балъм дере излиза от планината е построен заслон Свети Георги


Започвам изкачване по стръмния склон по пътеката за още 3 заслона


Бързо набирам височина с няколко извивки през гората


Пристигам на заслон Скалата


Край заслона от естествени камъни е направен кът за почивка


Посоката ми е нагоре първо към връх Главеш. Зад него е Козуелеси


Изкачвам се на връх Главеш висок 1268 метра. На север е главното било на Балкана


На връх Паскал има малко снежец, който по-късно се стопи


Отсреща е хижа Свищи плаз


Под мен е Златица


Поглед към Пирдоп и комбината


При вида на връх Козуелеси от близък план се оказа, че не е по моите възможности. Предстоеше ми адски
стръмно спускане до седловината, а след това същото изкачване по каменист терен без читава пътека.
Трябваше да се връщам, жалко за набраната височина от 270 метра


Слязох обратно на пътеката за заслоните


Пред третия заслон


Пътеката минава високо над долината на Куру дере. Отсреща е връх Калето


Наблизо е последния четвърти заслон


По Куру дере се връщам в Златица

[wilkosz]

Покрай емоциите по падналия дебел ноемврийски сняг в България, в същия ден неделя 26 ноември по тъмно станах, за да изкача третия по височина връх в Харц - високият 925 м. връх Ахтерман. Никога не бях чувал за него, преди седмица гледах едно видео за него, и веднага реших да го посетя.
Въпреки, че никой модел не прогнозираше слънце, аз имах усещането, че ще видя слънцето там, зарязах закуската да изгори и си тръгнах от хотела в Браунлаге в 6 и 30 ч. в ранна доба и поех към върха. Е отначало с първия автобус, слязох на спирка Одербрюк на 780 м височина в Харц и поех към върха. Беше мрачно и дори прехвърчаше сняг и нищо не говореше за поява на слънцето.
Когато стигнах върха още беше забулено, но буквално след 2 минути започна да се проккъсва точно където е слънцето, докато за кратко време почти напълно се изясни. Този чист арктичен въздух с дълбоко светлосиньо небе.
СП е не повече от 15 см, но достатъчна, а Т беше -5 градуса.
Магическият час се осъществи, усещането беше вълшебно. Бях си взел три райски ябълки, като в приказките, и чудото се случи. Слънчевото време трая не повече от час, още след 9 ч. облаците налазиха, върхът влезе в тях, падна мъгла, заваля сняг и тръгнах надолу наобратно, на спирката изпих един горещ пунш в предколедно настроение. От сега нататък, това е любимият ми връх в Харц.










Гадното е, че цялата гора е мъртва.

Връх Брокен гледан от връх Ахтерман