В ПЛАНИНАТА - снимкови репортажи, новини, разни... (2024)

[zaples14]

Намирам се пред хотел Боровица на 22 км северозападно от Кърджали по шосе. По права линия разстоянието е два пъти
по-малко, но заради пресечения терен обикалянето е голямо. Това някога е било хижа Боровица, но сега сградата е надстроена
за хотел, защото хората вече са по-богати и не предпочитат мизерните условия на една хижа


Хотелът се намира в горния край на язовир Кърджали, с хубава гледка към него


Времето е горещо и лятото продължава с пълна сила
Градинарят се е погрижил дворът да изглежда като субтропичен рай


Поставени са пейки за гостите да се наслаждават на гледката към язовира


Долу на брега е зоната за къмпинг


В язовира се движат и лодки


Сутринта тръгвам по шосето за село Ненково на път за близката пещера Утробата


Шосето следва долината на река Боровица, която заедно с Арда пълнят язовира. От края на язовира се отбивам
по маркирана пътека нагоре за пещерата


Долу е ръкавът на язовира по река Боровица


Изкачвам се по стръмния рид пред мен


Пътеката става камениста и преодолява стръмнината със серпентини


Разкрива се гледка към красивия връх Бездивен отсреща


По пътеката има няколко беседки


Наклонът постепенно намалява


Напред кръгозорът се разширява и вече се вижда процепът на пещерата горе вляво


Стигам при последния заслон, където е отбивката за пещерата


Тръгвам нагоре по стръмна пътечка през камънака


Над мен е входът на пещерата, от която излизат хора


Многобройните посетители на пещерата се качват по монтирана стълба


Стълбата отвежда до тесен процеп


Преминавам през процепа


Влизам в пещерата Утробата


Пещерата е дълга 20 метра. Била е тракийско светилище. В дъното траките са издялали олтар


Излизам


Продължавам нагоре към билото


От съседния рид, по който се спускам, се виждат скалите при пещерата и заслонът в центъра на кадъра


Спускам се до панорамната площадка "Райски изглед" с гледка към язовир Кърджали


Долу се вижда хотел Боровица с двата ръкава на язовира


Слизам в село Пъдарци. Заоблачи се и паднаха няколко капки

[zaples14]

Слизам на гара Долене в Родопите по линията на теснолинейката между Септември и Велинград. Времето е топло, но облаците
се увеличават и вече закриват слънцето


Пътят ми е нагоре към връх Косерковица, издигащ се югозападно над гарата


От другата страна на гарата е по-високият връх Милеви скали


Поемам по пътя нагоре


Излизам на билото на рида, а връх Косерковица е на 200 метра пред мен


Върхът е висок само 851 метра, но е обзорен и затова често се посещава


Насреща е целият склон на Милеви скали


Долу е Чепинска река с долинното разширение при гара Долене и големия завой на теснолинейката


Тръгвам на юг по плавно издигащото се било


Посоката ми е напред към връх Врани камък


На най-обзорното място под Врани камък майстор Славе от Драгиново довършва втория си заслон


Преди няколко години той е построил заслон и на съседния връх Койодол


От заслона се вижда напиращият мрак над Велинград


Спускам се към село Драгиново, а валежът вече е стигнал до Елин връх


Дъждът ме хвана на 100 метра преди селото, но валя малко


Драгиново е голямо помашко село


През селото тече пълноводната Чепинска река

[zaples14]

Намирам се в Троян над маловодната река Осъм. Преваляло е, но облаците вече се разкъсват


На сутринта от хотелската стая виждам, че денят се очертава да бъде прекрасен


С такси отивам до ВЕЦ Черни Осъм в подножието на Балкана. Тук има чешма с хубава вода. Местен жител налива
в промишлени количества


Насочвам се към входа на пътеката за Зелениковския манастир


Още от началото започва стръмно изкачване. С мен тръгна една котка, която си ме хареса долу при чешмата


След 40 минути спирам на почивка при чешма. Котката продължава да ме следва


Влизам в изоставената махала Глушка


Тук загубих ориентация за пътеката. От тази къща се разлая куче и се показа възрастна жена. Каза, че пътеката
със синята маркировка, по която съм тръгнал, нататък е заличена. Посъветва ме да се спусна по Лешнишки дол
и да хвана пътеката със зелената маркировка


Слязох и хванах другата пътека, като на практика 1 час ходене се оказа загубено. Котката вероятно остана горе при къщата на жената


Манастирът се показа


Зелениковският манастир „Свети Йоан Предтеча“ е православен скит, подчинен на Троянския манастир


Карловски туристи са направили отвън голяма маса с пейки за почивка


При потушаване на Априлското въстание манастирът е разрушен. Възстановен е през 1913 г.


Тук е била лятната резиденция на Патриарх Максим


Наоколо цари зеленина и спокойствие


Разкрива се гледка към главното било на Балкана от север. Виждат се Кръстците, Голям Купен и Амбарица


От тук минава маршрут за хижа Плевен. Наблизо е Владишкото кладенче. Лепнат е некролог на баба Дана,
която дълги години е поддържала манастира


Отбивам се до Владишкото кладенче на път обратно за ВЕЦ Черни Осъм

[zaples14]

Намирам се в центъра на село Радуил


Радуил се намира в подножието на Рила на 9 км източно от Боровец и на 16 км от Костенец.
На центъра са поставени портрети на Иван Вазов и Христо Смирненски.
Вазов е минал от тук на път за Мусала. Много се е впечатлил от красивата природа около селото. Тогава не е имало
автомобилен транспорт и пътуването от София до Чамкория (Боровец) е било по-лесно първо с влак до Костенец.
Смирненски е живял известно време тук, заради чистия въздух, защото е бил болен от туберколоза. Тук е написал
стихотворението "Каменарче"


Намиращо се в планински регион, селото е потънало в зеленина


Вляво е връх Дено, а под него е долината на Марица. Турският пътешественик Евлия Челеби, минавайки от тук е написал:
„Селото се намира при изворите на великата и много известна река Хеброс (Марица), която се влива пълноводна и могъща в Мраморно море. Върхът, под който тя извира, се вижда от селото целият обвит в преспи.„


Поемам по улицата нагоре към издигащия се близко над селото горист връх Червените скали


Малко над селото е параклисът Свети Георги, където си оставям част от багажа, защото пак ще се върна тук


Захващам стръмния път нагоре


Назад през просеката на пътя се виждат селата Радуил и Марица


След началната стръмнина следва по-равен участък


Равният участък свършва и пред мен като стена се изправя връх Червените скали покрит със смесена гора


След 40 минути съм на връх Червените скали, висок 1482 метра


От върха се разкрива панорама към високата част на Рила


Под мен е отвесният склон към долината на река Ибър


Нагоре гледката се затваря от исполина връх Ибър


Кратка почивка на върха


Спускам се в долината на река Ибър


Тръгвам надолу по каскадния път обратно към селото


Ибър има красиви вирове, но е маловоден. Част от водите му са отбити към язовир Белмекен за нуждите на електродобива


Стигам отново при параклиса Свети Георги


Влизам в Радуил. Дори тук, на височина над 800 метра се отглеждат банани

[Valen]

Костенец-хижа Белмекен-връх Белмекен.
Преход от Костенец до хижа Белмекен и връх Белмекен. Началото на пътеката започва южно от Костенец, от Костенски водопад в подножието на Рила. Преходът е дълъг, отбелязан е като 5 часа, с почивките надминава 6 ч. Денивелацията също е значителна и достига 1400м от подножието на Рила до хижа Белмекен и още 400м. до върхът. Хижа Белмекен е изолирана високо в планината, до нея няма ток, няма и път, достъпна е само по пътеки. По лесен и много по кратък е маршрутът до хижата откъм язовир Белмекен.
Ето и пътеписа:
https://photos.google.com/share/AF1QipO ... ZCRnlWLU1R

[zaples14]

Намирам се в град Берковица. Времето е топло и облачно, но без валеж. Тежката валежна обстановка е далече на изток


Тук на младини е живял Иван Вазов и сега къщата му е превърната в музей


От север над града се издига ниският хълм Калето


Изкачвам се на хълма заради хубавите гледки. Запазени са останки от крепост


Южно от града се издига връх Ком


На югоизток са Тодорини кукли


Неделното утро е прекрасно. От централния площад се вижда озареният Берковски балкан. Вече е септември, но е много топло


Отивам в горния край на града пред входа на завод "Мрамор". Вляво е пътят за Хайдушките водопади


Пътят през соца е бил асфалтиран донякъде за обслужване на многото стопански обекти. Има и много разклонения


Минавам през опърлени от сушата и жегите поляни. Водопадите са в дъното на долината


По маршрута са направени много места за почивка


Пътят е сенчест и дава приятна прохлада в жегата


В почивните дни към водопадите се отправят десетки хора, защото маршрутът е лек


През целия път се следва коритото на Голема река


Реката е маловодна освен от сушата и заради каптажите


Достигам отбивката за Хайдушките водопади. Под пътя има заслон, към който се спуска стръмна пътечка


Слизането да водопада е леко приключение. Тук се събират три реки. Този водопад е на Средна бара и е висок 3 метра.
Мястото е непокътнато и не е обезопасено


Съвсем наблизо има и по-малък водопад на Злата бара висок 2 метра

[zaples14]

Намирам се под подбалканския път близо до разклона за Копривщица пред параклиса Свети Теодор Тирон.
Времето е прекрасно, но си личи, че в събота е паднал хубав дъжд


Тръгвам нагоре по маркирания път за хижите Вежен и Бенковски


Нагоре е млада иглолистна гора и не пази сянка


Излизам над гората в подножието на рида Диктепе


Отляво е урвата на Въртопска река


Продължавам нагоре. Отляво е скалистият връх Калето


Излизам горе на разклон. Наляво е за Въртопа, а надясно за прохода Козница. Аз обаче се изкачвам без пътека
през боровете към билото на рида


На връх Диктепе съм на 1457 метра височина при стара каменна колиба


На изток ридът постепенно се издига


Под мен е Въртопа


Слизам на пътя за прохода Козница


Пътят подсича Диктепе от юг и се спуска плавно


Пресичам подбалканския път при Козница. Тук търговци са разкрили сергии


Продължавам по равното било на Козница


Назад е Тетевенският балкан


От изток на Козница са виадуктите на подбалканския път


Под мен е град Клисура и началото на Карловското поле


Слизам на гара Стряма, разположена до дългия тунел под Козница

[zaples14]

Намирам се в центъра на село Црънча, разположено на 15 км югозападно от Пазарджик. Тук е прекрасен ранно-есенен ден


Црънча се намира в подножието на родопския дял Каркария


Тръгвам нагоре към планината и малко над селото е параклисът Покров Богородичен


До параклиса е чешмата на желанията


Продължавам нагоре към близкия парк Старбожи поляни. Край пътя е изоставената дискотека "Дъбчето" от времето на соца


След малко съм пред входната арка на парка. Освен Старбожи поляни, той се казва и Свети Георги Победоносец


От парка се разкрива страхотна гледка. На изток е село Дебръщица


Под мен е Црънча, а навътре в Тракия е Пазарджик


В парка има множество беседки. Слънцето напича, но на сянка е добре


Може да се спортува


На Гергьовден тук се прави събор


На най-високата точка е издигнат 18 метров кръст


За благоустрояването на парка дарение е направил Делян Пеевски - виден политик, диктуващ управлението на цялата държава


В края на парка е построена лятна сцена, но видимо не се ползва


Излизам от задния вход

[zaples14]

Посрещам изгрева на слънцето над град Сливен. Особено впечатление прави доста топлата сутрин - може да се ходи
без връхна дреха. Насреща е дълбоката долина на Новоселска река. Моят път е към високия връх Кутелка, затварящ долината


С такси се качвам малко преди разклона за Даулите, където започва черен път за виждащия се връх Кутелка


След половин час съм при скалите в подножието на върха. Тук обаче духа хладен вятър


Изкачвам върха по къс стръмен улей от северната страна


На връх Кутелка висок 1084 метра. Вятърът тук е много силен


Видимостта надолу е лоша, Сливен едвам се вижда


На север се вижда връх Българка - първенец на Източна Стара планина


Започвам стръмно спускане към Новоселска река


Стигам при коритото на реката, което е сухо


Подсичам склона в източна посока за да отида на скалистия ръб


Достигам ръба и тръгвам надолу по пътеката наречена "По ръба"


От ръба има гледка към отвесния източен склон на Кутелка


В горната си част ръбът е широк и по-лесен за ходене


Минавам покрай скалния феномен Ръкавичката. Стърчащата скала е изкуствено издялана


Следва много стръмно спускане през гора


Заобикалям скалата и излизам пред нея


Теренът е покрит със сипеи


Следват скални жандарми и внушителния гребен Куминя. Хора, идващи от долу ме предупредиха, че тази пътека
е само за изкачване. Слизането е опасно. На седловината преди Куминя излиза друга пътека, която трябва да хвана


Другата пътека се спуска по Новоселска река и се оказа лесна


По-надолу след водослива по Новоселска река пътеката е добре утъпкана. Тук идват много хора


На места реката се провира през теснини


Минавам покрай частен имот


След по-малко от час съм пред общината в центъра на Сливен

[misacho]

Добре си повървял. Ако ти е било първо идване в Сливен, си пропуснал култовата Хайдушка пътека през скалния феномен Халката, нагоре за Карандила. Но пък може и да си минавал вече по нея.

[zaples14]

Не съм го пропуснал

[Valen]

ТАСОС и върховете Ипсарио и Пророк Илия.
Море и планина, това ни предложи Тасос преди няколко дни. Миналата година изкачих само Ипсарио, който е най-висок на острова, но не най-труден. Този път след Ипсарио изкачихме и съседния на него връх Пророк Илия. Той се оказа доста по труден и изморителен. Не бяхме го предвидили, но групата българи, които срещнахме горе тръгнага натам и ние също. Оказа се с много по-стръмни участъци и само камъни и скали. Не успяхме да намерим пътека за слизане от Пророк Илия и се върнахме по дългото било назад, групата, които уж имаха водач също. Хубавото е, че след дългия и изморителен преход има възможност за релакс в морето и човек бързо забравя за трудния преход.
Ето и пътеписа:
https://photos.google.com/share/AF1QipP ... FWQjQ4SVF3

[zaples14]

Намирам се на шосето през Искърското дефиле пред църквата на изоставената Духовна семинария.
Въпреки, че е края на септември времето е типично лятно


Връщам се малко назад, за да се изкача на склона пред мен и да потърся две пещери


Пресичам Искъра по железопътния мост


След малко стигам при началото на еко пътеката за кръста над Черепиш и тръгвам по нея


Започвам продължително изкачване през нискостеблена гора


Достигам разклона за пещерите, който е вляво и още нагоре


Пътеката става обрасла, което е нормално, защото пещерняците не са склонни за масови посещения поради опасност
от унищожаване на образуванията в пещерите. Жегата като за последно тази година е голяма


Излизам на билото на рида в подножието на връх Габрова могила


Отгоре се вижда Дефилето между Черепиш и Зверино


Част от Зверино на фона на планината Ржана


Вляво под скалния венец са търсените пещери


След лутане, като за ориентир ползвах редките каменни пирамидки и ленти, намерих входа на Новата пещера


В първите няколко метра таванът е нисък, а влизането започва със стръмно спускане


Пещерата има само една обширна зала с множество сталактити и сталагмити




Има и сталактони


Другата пещера е наблизо и се казва Шугавата


Влиза се в малко преддверие, в което през тесен процеп се прониква в същинската част. Отказах се, защото трябваше
3 метра да се лази по прашен под