В ПЛАНИНАТА - снимкови репортажи, новини, разни... (2024)

[zaples14]

Намирам се в село Паволче в подножието на Врачанския балкан на няколко километра югоизточно от Враца.
Пътят ми е към долината на река Крушовица зад селото, в горната част на която е водопада Шопката


На 1 км по шосето под селото започва пътят за водопада. Останало е старо заграждение от времето, когато тук е функционирала
кариера. Между другото сега по това шосе е отбит трафика от Враца за София, защото главният път е в ремонт заради
строежа на магистрала


Поемам по изоставения път нагоре към бившата кариера


Скоро стигам под кариерата при един заслон


От тук се разкрива гледка нагоре към цялата долина на река Крушовица. Реката обаче е пресъхнала


Плавно се изкачвам отдясно на реката


Напред е скалният венец на водопада. На преден план стърчи остра скала, на която алпинисти са монтирали кръст


Следва най-приятната част от пътеката, на за кратко


Има обособени няколко места за почивки


Мястото е красиво, но се посещава много рядко


В подножието на един сипей е последното място за почивка


Тук наблизо зее входа на плитка пещера


След малко пътеката свършва, а склонът става много стръмен. Тук вече мнозина са се отказвали


Със зор достигам стръмен сипей и започвам изкачване по него


От сипея назад има гледка към Врачанското поле. Още е много рано, но околните скали скриват ниското слънце
и съм в сянка


По едва личаща пътечка стигам подножието на водопада. Вода естествено няма, пропада в карста


Използвам случая, че не пада вода и внимателно се придвижвам над силно наклонената скала, по която
иначе се плъзга водата


По улея


Водопад Шопката е висок 77 метра

[zaples14]

Намирам се в двора на един хотел край Враца, известен с името Хъшове. Сега хотелът е в процес на промени и най-вероятно
след ремонта ще бъде преименуван на Генезис


Поемам нагоре по Ботевия път, който минава близо край хотела


Излизам на терасовидната поляна Курдовица. Тук има каменна колона и кът за почивка


Продължавам нагоре


Пристигам на поляната Таушаница


Тук също има кът за почивка, но навесът е счупен


Разкрива се гледка към дерето с пресъхналия водопад Шопката


Напускам Ботевия път и тръгвам по занемарена подсичаща пътека към водопада Женската вода


В полето източно от Враца се синее язовир Дъбника


Зад върховете се вижда и Враца


Пресичам Чукарски (Манастирски) дол, който е почти пресъхнал. Малко по-надолу трябва да е водопада Женската вода,
но естествено без вода


Вливам се в широкия път, идващ от Околчица


Скоро съм при беседката над водопада


Слизането до водопада е трудно, но туристите са прокарали пътечки наоколо за наблюдение


Сега водопад няма и по-интересен е стръмният Манастирски дол


Отправям се в западна посока към пътят наречен "Медковските криви"


По Медковските криви се спускам към Враца

[zaples14]

Намирам се в квартал Медковец на Враца. Пътят ми е нагоре към Медковски дол насреща за водопада Медковско рипало


Стигам до последните къщи на Медковец, където е началото на дола


Тръгвам по пътеката нагоре и навлизам в дола


За последно е валяло точно преди 3 седмици и Медковски дол е почти пресъхнал. Тук вляво се отделя пътека за Медковските криви
и информационното табло е за нея. Нагоре за водопада има два трудни участъка, поради което не се води туристически маршрут


Враца е огряна от хубаво слънце, но Медковски дол е в дълбока сянка


Минавам през стеснен участък като естествена порта


Нагоре гледката става феерична


Надвиснали са скали и стръмни сипеи


Сипеите стигат до пътеката при реката


Тук преодолявам първия скален праг, но следващият е доста по-труден


Слънцето прозира през разредените листа на буковете. Пътеката е покрита с дебел слой шума


Продължавам по скалистото корито на реката


Пътеката е доста стръмна, но без сериозни екстремни участъци


Стигам при водопад Медковско рипало, висок 38 метра. Мястото е доста диво


Тече съвсем слаба вода, но достатъчна да пълни езерцето долу


Излизам на поляната над водопада


Разкрива се гледка към Медковски дол и Враца


Слизам на пътеката от Околчица за Враца

[zaples14]

Намирам се при бъдещия пътен възел Мездра на новия магистрален път от Ботевград. В момента се строи усилено и главният път
Е79 е разкопан


На обзорното място отгоре са монтирани два кръста с кът за почивка и гледки


Гледка към вече завършения мост над Искъра. Няма грам вятър и знамето е провиснало


Под мен е жп линията идваща от София и вдясно отбивката директно за Враца, минаваща през къс тунел. Тази отбивка
минава през строежа и сега е затворена, което забавя пътуването към Враца и Видин


Изкачвам се до вилната зона Каменица с хубава гледка към Мездра


По-нагоре от билото на рида се разкрива страхотна гледка към Врачанския балкан


Минавам покрай параклиса Свети Георги и ловната хижа на дружинката от село Моравица


Спускам се към каньона на река Каменица. Доста топло стана


От 4 седмици не е валяло и реката е пресъхнала. Добре, че тази суша не се случи през лятото


Тръгвам отгоре по левия бряг на каньона


Стигам при скалния венец, където е пещерата Принчовец


Пещерата има 3 входа, като първият е най-голям


Още на входа лошо впечатление правят разхвърляните боклуци и опушения таван. Близостта до Мездра
и достъпния път за коли са предпоставка тук да идват всякакви хора


Боклуците продължават и навътре


Пещерата представлява тесен коридор на зиг-заги и няма разширения


Суха е и няма образувания, но има множество къси странични разклонения


След 100 метра излизам през втория вход, но той е прекалено нисък


Вече отвън тръгвам да търся третия вход


Третият вход е по-голям, на навътре се стеснява и не става за влизане


Мездра е наблизо

[Valen]

Рила - Боровец-хижа Заврачица.
В края на миналата седмица, един преход от Боровец до хижа Заврачица и обратно. Времето беше хладно, но все още сухо, дори и най-високите върхове на Рила бяха безснежни заради липсата на валежи до тогава. Пътеката започва от южната част на Боровец, от хотел Олимп. Разстоянието от Боровец до Заврачица е около 18 км. в едната посока. На изкачване минахме по горната пътека, която върви през хижа Чакър войвода, след това тя минава в страни над хижа Марица, след която следва Заврачица. На качване, след хижа Чакър войвода в посока хижа Марица имаше една опасна случка. Вървим по пътеката на стръмен източен склон, в един момент чувам шум над нас, поглеждам нагоре и един голям камък (колкото автомобилна гума) пада надолу към нас. Извиках на спътника с мен „Камък” и се затичах напред, защото прецених, че ще мине малко зад нас. Подскачайки по склона прелетя през пътеката зад нас, гледах нагоре да не тръгнат и други камъни, но за щастие беше само един камък, тръгнал незнайно защо.
На хижа Заврачица ни посрещнаха само две гладни котета. Първата ми работа беше да ги нахраня с това което имам в раницата. После дойдоха и хижарите за кратко, колкото да си поръчаме за хапване и да оставят храна на котките и си тръгнаха. През нощта бяхме сами в хижата с моя спътник и двете котета. На сутринта направих бързо изкачване до билото над хижата с красивите гледки на Рила, след което следваше дълго слизане до Боровец, но вече по долната пътека през хижа Марица, а не по горната с падащите камъни. Хванахме последните дни преди снежната зима да се настани в Рила.
Ето и снимките:
https://photos.google.com/share/AF1QipP ... NldnZWdWlR

[zaples14]

Слизам на жп спирка Градешница, намираща се малко след Кресна. По прогноза за събота трябваше да е слънчево,
но понякога прогнозите не са точни. Отделно подухва и студен вятър


Минавам през централния площад на селото, което се казва Долна Градешница


Тук в условията на преходно-средиземноморски климат масово се отглеждат райски ябълки отрупани с плод


В селото има много чешми, но една е паметна, отбелязваща 100 години село Долна Градешница


Поемам по улицата нагоре към Пирин


По цялото западно подножие на Пирин ерозията е издълбала трудно проходими долове със стръмни склонове


Постепенно набирам височина. Под мен е Долна Градешница, долината на Струма и Малешевска планина отсреща


Напред се появяват първите пирински върхове, като за начало по-ниски са от София


На юг се открояват върховете над село Илинденци


Посоката ми е към рида Куча стъпка издигащ се вляво


Изкачвам се на рида Куча стъпка на височина 547 метра


Отгоре прекрасно се вижда град Кресна


Напред е Пирин с полегатите си западни склонове. По нагоре те стават доста стръмни, но натам е мъгливо


Замисълът ми беше да отида до Градешките минерални бани, но се отказах. Трябваше или да пресичам непристъпните
ерозирали дерета или много да обикалям

[zaples14]

Слизам на гара Пейо Яворов в Кресненското дефиле. Студеният вятър е стихнал и времето е прекрасно


Тръгвам назад и нагоре към ниския връх Хасанова кула, под който е тунелът преди гарата


От тук на север се разкрива гледка нагоре към дефилето


На изток по долината на Шейтан дере се виждат високите заснежени върхове на Пирин, начело с Вихрен


Тръгвам по рида нагоре към връх Божинов гроб


Малко под върха излизам на широк път идващ от Кресна


Гледката назад е впечатляваща. Долу е дефилето, а отсреща Малешевска планина


На юг е силна димка. Вижда се Беласица


Напред е Пирин от връх Пирин до Каменишки


И село Ощава под връх Пирин


Двата студени фронта докараха много валеж и Вихрен посреща началото на зимата с подобаващо много сняг


Достигам подготвеното трасе на бъдещата магистрала




Наклонът си го бива. Това не е като да изкачваш Витиня или Траянови врата. На шофьорите ще се налага да включват
на втора предавка

[zaples14]

Слизам на гара Кресна. Времето е мрачно, но топло. Усеща се като за края на октомври


След обядване в ресторанта до гарата минавам покрай циганските бордеи на път за близките Градешки минерални бани


Хващам пътя на югозапад от Кресна и започвам изкачване на ниския Крастав рид


Излизам на билото на рида


Слънцето вече пробива. Назад е Кресна


Рида се стеснява, а ерозията отляво е отнесла пясъците и е направила склона отвесен


Отдясно се задълбава стръмно дере


Долу в долината се виждат Градешките минерални бани


Поради отвесния бряг пътят не може да се спусне веднага при баните, а заобикаля отгоре


Стигам при разклона за баните вдясно. Стоварени са камъни за облагородяване на района. Според картата
вляво трябва да има езеро


Районът около езерото е частна собственост на крупен бизнесмен и е недостъпен. На върха си е построил параклис


Спускам се към Градешките минерални бани


Баните работят всеки ден


Отгоре е построена къща за гости


В къщата има заведение


Дворът е декоративно оформен


Районът в момента се благоустроява и популяризира

[zaples14]

Намирам се на централния площад в град Златица. Има много ниска слоеста облачност, която почти слиза като мъгла


Поемам по улицата нагоре към Балкана, който не се вижда от мъглата


Улицата завива, а нагоре са стълбите към планината


Изкачвам се до параклиса Свети Кирик и Юлита. Тук напускам пътя и свивам надясно по склона по стръмна пътека.
За кратко слънцето се опита да пробие


Минавам покрай навес с гледка, когато няма мъгла


Пътеката минава през скали наподобяващи лигнитни въглища. На картата Bgmountains този участък е обозначен
като опасна пътека, но не видях нищо опасно. Скалите не са хлъзгави и наклонът не е голям


На височина над 1000 метра достигам горния край на инверсията и се показа синьо небе


Излизам над мъглата покрила цялото Златишко поле


В далечината добре се виждаше Рила


Посоката ми е към близкия бял кръст


Излизам на широк път, по който отивам при кръста на височина 1080 метра


Кръстът е монтиран съвсем наскоро с пейка до него и знаме


Има хубава гледка към връх Свищиплаз (в облаци) и към реката долу


Продължавам нагоре към връх Калето


При кръста пристигнаха хора с джипове да се полюбуват на гледките


Връх Калето вече се вижда


След вчерашната гранична обстановка, тук на височина 1294 метра в Балкана всичкия сняг се е стопил


Над мъглата се показва високия комин на комбината


От връх Калето се разкрива страхотна гледка към билото на Балкана. Снегът е над 1400 метра


Слизам по стръмния северен склон на Калето. Тук в усояците има малко сняг


Връх Калето гледан от седловината от север