И така, водата вече е окончателно избистрена, кристал. Максималният дебит, при който не се размътва е малко над кубик на час, но съм ограничил с кран изхода на около 700-750 литра на час - честно казано и това ми е много, но да има някакъв резерв.
С това смятам сагата за приключена, предстоят малко по-пипкави неща наесен (термоизолирана малка шахта, съдове, пресостати, ако реша да вкарам водата в къщата вместо тая на В и К) като успешна. Единственото любопитно нещо е кога ще се изплати инвестицията. С приближаване и закръгляне винаги надолу (във вреда на по-бързо такова теоретично), това ще се случи в края на следващото лято. Ама с мноого силно закръгляне не в моя полза. Демек реално по-скоро ще е в началото или първата половина на следващата година, но да приемем горното приближение. Всичко влиза вътре - цена на сондажа, помпите (ускорена амортизация "на хартия" нарочно). Насреща - цената на кубик вода, която с включени споменатите неща, е под (закръгляме) на 20 стотинки. Срещу 500 ст на В и К
И пак да напомня: При мен става дума за среднотруден сондаж на дълбочина общо 42 метра. В низината само 5 км на юг или изток би било между 2 и 10 пъти по-плитко. В селата около видинското Златорожие (и в кварталите на самия град!) просто удрят една пробита тръба с елементарна помпа (нищо общо с моя малък звяр за 40 метра напор!) на 3-5 метра дълбочина и черпят неограничено (дунавска тераса) с огромен дебит.
Тъй че - действайте, нещата с водата ще стават по-зле, няма да се подобряват (валежи, пад на подпочвените води!). При по-нормални сондажи, инвестицията би била сравнима с цената на една почивка за 2 в Гърция. Мислите, че се бъзикам? Не се.