Отборът от моето градче се оказа, че има баскетболен отбор. Миналата година разбрах. Играе в трета лига норд. Тогава се класира за плейофите за влизане във втора бундеслига, но загуби полуфиналния плейоф и не можа да влезе.
Тази година дълго време оглавяваше класирането, но през зимата записа поредица от загуби, което го свали на трето място без домакинско предимство за плейофите. Първия играе срещу четвъртия, а втория срещу третия, победителите в 2 от 3 мача отиват на финал, победителят влиза във втора бундеслига на Германия. В събота отборът игра като гост срещу втория, но изненадващо спечели след много силна игра в защита. 73:82. Поведе от началото с малко точки и не допусна обрат през целия мач. Тази събота е вторият мач вече като домакин. При победа се класираме за финалния плейоф, няма да има трети мач. В редовния мач като домакини ги бихме с 9 точки, но доминираше отборът тотално и ако не беше изтървал ужасно много фаулове, разликата отиваше на 20 точки.
Ето снимка след победата като гост над конкурента. За толкова малък град да има такъв баскетболен отбор, с платени американци, които са минимум на нивото на българската първа лига, си е голямо богатство. Има и руснак и литовец. Ходя на всяко домакинство и залата е винаги пълна и шумна, има и тъпани, истинска атмосфера.

„Едва когато започнете да плувате срещу течението, осъзнавате колко много мръсотия идва към вас.“