ГЛОБАЛНИ (и регионални) МЕТЕО-ОБОБЩЕНИЯ за (текущи) изминали периоди
Модератори: Бял облак, Hristo Chipilski
-
_Stranger
- Мнения: 83
- Регистриран: 11 юни 2025, 22:46
- Местоположение: Варна - Лятно "Тракия" / с. Ботево Акс.
"... The effects of heat damage are more subtle than those of extreme cold, which will kill a plant instantly. Heat damage can first appear in many different parts of the plant: Flower buds may wither, leaves may droop or become more attractive to insects, chlorophyll may disappear so that leaves appear white or brown, or roots may cease growing. Plant death from heat is slow and lingering. The plant may survive in a stunted or chlorotic state for several years. When desiccation reaches a high enough level, the enzymes that control growth are deactivated and the plant dies."
=====================================================================
Това е трудно да си го представим.
Досега подобна версия не е представяна като възможна, нито при анализ на предишни състояния, нито в прогнози за бъдещо развитие. Поне аз не съм срещал подобна.
Дори да предположим, че Зелената земя някога наистина е била зелена и отново се превърне в такава, логично е да се очаква зоната, разположена на юг от нея да се оформи като пустиня или полупустиня с оскъдна сухоустойчива растителност, отколкото някакъв бавен процес на изсветляване.
Баси, колко странно и жалко би било, ако се случи точно по такъв начин.
=====================================================================
Това е трудно да си го представим.
Досега подобна версия не е представяна като възможна, нито при анализ на предишни състояния, нито в прогнози за бъдещо развитие. Поне аз не съм срещал подобна.
Дори да предположим, че Зелената земя някога наистина е била зелена и отново се превърне в такава, логично е да се очаква зоната, разположена на юг от нея да се оформи като пустиня или полупустиня с оскъдна сухоустойчива растителност, отколкото някакъв бавен процес на изсветляване.
Баси, колко странно и жалко би било, ако се случи точно по такъв начин.
Последна промяна от _Stranger на 22 авг 2025, 14:26, променено общо 1 път.
Мерси. Това е мноого добро. Отразява едно към едно с някои забележки моят транзит от 7 към 8 зона (говоря за зимните хардинес зони).
Засега май нямам всяка година (над) 90 броя, но натам отиват нещата, така ад хок последните 10 години вероятно над/около половината. Така е и при дефиниращия показател (най-ниската средна зимна абс минимална). Сори, че обяснявам, знам, че ти си в час, правя го за любознателните другари.
ПС Всъщност май говоря глупости, след 2012, когато бяха над 100, почти всяка година имам 90 + - от юни липсват между половин и една дузина, но общо липсите за 7 и 8 месеци са под 2-3, а септември компенсира юнските, обикновено с излишък. Да не говоря, че в много години, почти всяка втора, има и октомврийски добавки - 2-3-4 ама от сърце.
ППС Често има и майски, че и априлски, абе вОбще първия абзац го казАх без да мисля 
ПППС Миналата година имах и 2 мартенски над-тридесетака. Значи вече съм в осма.
-
Stringmeteo
- Site Admin
- Мнения: 74858
- Регистриран: 14 авг 2006, 22:51
- Местоположение: София, Слатина (Хр. Смирненски/Г. Милев-Слатина)
- Контакти:
Surface air temperature for August 2025
Highlights for August 2025
- Global temperature
- Seasonal highlights
- Europe and other regions
- Seasonal highlights
- Sea surface temperature
These data visualisations, based on C3S data, show surface air temperature over Europe during the August 2025 heatwave, which took place from 8 to 18 August 2025.
Copernicus Press Release: Southwestern Europe faces extreme heat during the third-warmest August globally.
Copernicus: Southwestern Europe faces extreme heat during the third-warmest August globally
9th September 2025
Highlights for August 2025
- Global temperature
- Seasonal highlights
- Europe and other regions
- Seasonal highlights
- Sea surface temperature
These data visualisations, based on C3S data, show surface air temperature over Europe during the August 2025 heatwave, which took place from 8 to 18 August 2025.
Copernicus Press Release: Southwestern Europe faces extreme heat during the third-warmest August globally.
Copernicus: Southwestern Europe faces extreme heat during the third-warmest August globally
9th September 2025
...
Global Temperature Highlights
- August 2025 was the third-warmest August globally, with an average ERA5 surface air temperature of 16.60°C, 0.49°C above the 1991-2020 average for August.
- August 2025 was 0.22°C cooler than the two warmest Augusts on record, in 2023 and 2024.
- August 2025 was 1.29°C above the estimated 1850-1900 average used to define the pre-industrial level.
- The 12-month period of September 2024 – August 2025 was 0.64°C above the 1991-2020 average, and 1.52°C above the pre-industrial level.
...
-
Stringmeteo
- Site Admin
- Мнения: 74858
- Регистриран: 14 авг 2006, 22:51
- Местоположение: София, Слатина (Хр. Смирненски/Г. Милев-Слатина)
- Контакти:
-
Stringmeteo
- Site Admin
- Мнения: 74858
- Регистриран: 14 авг 2006, 22:51
- Местоположение: София, Слатина (Хр. Смирненски/Г. Милев-Слатина)
- Контакти:
Berkeley Earth - August 2025 Temperature Update
Temperatures in the Northern Pacific are running at all-time records (for any month), and reaching temperature anomalies that are more typical of land areas than large oceanic basins.
August 2025 Temperature Update
В статията има множество поучителни картинки
...
Temperatures in the Northern Pacific are running at all-time records (for any month), and reaching temperature anomalies that are more typical of land areas than large oceanic basins.
August 2025 Temperature Update
В статията има множество поучителни картинки
...
-
Stringmeteo
- Site Admin
- Мнения: 74858
- Регистриран: 14 авг 2006, 22:51
- Местоположение: София, Слатина (Хр. Смирненски/Г. Милев-Слатина)
- Контакти:
-
Stringmeteo
- Site Admin
- Мнения: 74858
- Регистриран: 14 авг 2006, 22:51
- Местоположение: София, Слатина (Хр. Смирненски/Г. Милев-Слатина)
- Контакти:
В момента чета много интересна книга от Бил Брайсън /препоръчвам на всички тук да я прочетат - Кратка история на почти всичко/ и има много интересни неща. Цитирам част от нея -
"Дълго време се е смятало, че ледниковите периоди са настъпвали и завършвали постепенно, в продължение на стотици хиляди години, но сега знаем, че това не е било така. Благодарение на ледени ядки от Гренландия имаме подробен летопис на климата за около 100 000 години и това, което е открито, не е успокоително. То показва, че през по-голямата част от близката й история Земята въобще не е била стабилното и спокойно място, което познава цивилизацията, а по-скоро стихийно, като е клоняла към периоди на горещина или свиреп мраз.
Към края на последното голямо заледяване, преди около 12 000 години, Земята започнала да се затопля и то бързо, но после рязко изпаднала в суров студ за период от около хиляда години — събитие, известно на науката като „По-младия сребърник“. (Името идва от арктическото растение сребърник, което е едно от първите, реколонизиращо сушата, след като ледников слой се отдръпне. Имало е и период „По-стария сребърник“, но той не е бил толкова остър.) В края на тази хилядагодишна атака средните температури скочили отново, с цели седем градуса за двайсет години, което не звучи особено драматично, но е равно на това да се смени климата на Скандинавия с този на Средиземноморието само за две години. Локално промените са били дори по-драматични. Ледените ядки в Гренландия показват, че там температурите са се променяли с цели петнайсет градуса за десет години, драстично променяйки валежните модели и условията за растеж. Това трябва да е било достатъчно неблагоприятно за слабо населена планета. Днес последиците биха били невъобразими.
Най-обезпокояващото е, че нямаме представа — никаква — какви природни феномени могат толкова бързо да променят толкова шеметно термометъра на Земята. Както отбелязва Елизабет Колбърт, пишеща за Ню Йоркър: „Няма позната външна сила, дори някоя хипотетична, която да е способна да тласка температурата нагоре и надолу толкова рязко и толкова често, както тези ядра показват, че е било.“ Оказва се, че има, добавя тя, „някаква огромна и ужасна обратна връзка“ — вероятно свързана с океаните и нарушаваща нормалните модели на океанската циркулация, но всичко това е все още твърде неразбираемо.
Една от теориите е, че големият приток от разтопен лед към моретата в началото на периода „По-младия сребърник“ намалил солеността (и по-този начин плътността) на северните океани, като довел до това течението Гълфстрийм да завие на юг, както шофьор, опитващ се да избегне сблъсък. Лишени от топлината на Гълфстрийм, северните ширини възвърнали състоянието си на мразовитост. Но това не дава някакво обяснение, защо хиляда години по-късно, когато земята се затоплила отново, течението не е променило обратно посоката си. Вместо това сме получили период на необикновено спокойствие, известен като холоцен — този, в който живеем сега.
Няма причина да предполагаме, че този отрязък от климатична стабилност трябва да продължи по-дълго. Всъщност, някои експерти вярват, че ни очаква по-голямо влошаване от това преди. Естествено е да предполагаме, че глобалното затопляне ще действа като полезен противовес на тенденцията на Земята да изпадне отново в ледникови условия. Обаче, както Колберт изтъква, когато сме изправени пред флуктуиращ и непредсказуем климат, „последното нещо, което бихте искали да направите, е да проведете огромен експеримент върху това.“ Предполага се, като вероятността е по-голяма, отколкото изглежда на пръв поглед, че ледников период може да бъде предизвикан чрез покачването на температурите. Идеята е, че леко затопляне може да предизвика усилване на степента на изпарение и да увеличи облачната покривка, като това ще доведе до по-голямо натрупване на сняг. Всъщност глобалното затопляне може би вероятно, макар и парадоксално, ще доведе до силно локализирано охлаждане в Северна Америка и северна Европа.
Климатът е продукт на толкова много променливи величини — покачващите се и спадащите нива на въглероден диоксид, промяната на разположението на континентите, слънчевата активност, величествените колебания на циклите на Миланкович — че е толкова трудно да се разберат събитията в миналото, колкото и да се предскажат тези в бъдеще. Просто много все още е пред нас. Да вземем Антарктика. За период от най-малко 20 милиона години, след като се е установила върху Южния полюс, Антарктика останала покрита с растения и без наличие на лед. Просто това би трябвало да е невъзможно.
Не по-малко интригуващи са известните райони на някои от последните динозаври. Британският геолог Стивън Дръри отбелязва, че в горите, в границите на 10 градуса ширина откъм Северния полюс живеели огромни чудовища, включително тиранозавър рекс. „Това е странно“ — пише той — „тъй като на такава голяма географска ширина непрекъснато е тъмно в продължение на три месеца годишно“. Нещо повече, сега има данни, че тези северни ширини имали сурови зими. Изследвания с кислороден изотоп показват, че климатът около Фейърбанкс, Аляска, е бил почти същият в края на периода креда като този, който имаме днес. Така че какво е правил тиранозавърът там? Или е мигрирал сезонно на огромни разстояния, или прекарвал повечето от годината в снежни преспи на тъмно. В Австралия — която по това време е била по-полярна в ориентацията си — намирането на убежище в по-топли райони е било невъзможно. Само можем да гадаем как динозаврите са успели да оцелеят в такива условия.
Нещо, което трябва да имаме предвид, е, че ако ледените слоеве наистина започнат да се формират отново поради някаква причина, те имат този път доста повече вода на разположение. Великите езера, Хъдсъновия залив, безбройните езера на Канада — всичките не са съществували, за да могат да подхранват последния ледников период. Те са били създадени от него.
От друга страна, през следваща фаза от историята ни може да се топи повече лед, отколкото ще се образува нов. Ако всички ледени пластове се разтопят, морските равнища ще се покачат с 60 метра — височината на двайсететажно здание — и всеки крайбрежен град по света ще бъде потопен. По вероятно е, поне в краткосрочен план, намаляването на Западноантарктическия леден слой. През последните петдесет години водите около него са се затоплили с 2,5 градуса и рухването на леда се е увеличило драматично. Поради геоложката специфика на повърхността на Земята под ледения слой в тези райони вероятността от мащабно топене и рухване на леда е още по-голяма. Ако това се случи, морските нива ще се покачат навсякъде по света — и то доста бързо — със средно между четири и шест метра.
Изключителен факт е, че не знаем кое е по-вероятно да се случи — бъдеще, което ще ни предложи епохи на убийствен студ или такова, в което ще има изпепеляваща горещина. Само едно нещо е сигурно: живеем на ръба."
"Дълго време се е смятало, че ледниковите периоди са настъпвали и завършвали постепенно, в продължение на стотици хиляди години, но сега знаем, че това не е било така. Благодарение на ледени ядки от Гренландия имаме подробен летопис на климата за около 100 000 години и това, което е открито, не е успокоително. То показва, че през по-голямата част от близката й история Земята въобще не е била стабилното и спокойно място, което познава цивилизацията, а по-скоро стихийно, като е клоняла към периоди на горещина или свиреп мраз.
Към края на последното голямо заледяване, преди около 12 000 години, Земята започнала да се затопля и то бързо, но после рязко изпаднала в суров студ за период от около хиляда години — събитие, известно на науката като „По-младия сребърник“. (Името идва от арктическото растение сребърник, което е едно от първите, реколонизиращо сушата, след като ледников слой се отдръпне. Имало е и период „По-стария сребърник“, но той не е бил толкова остър.) В края на тази хилядагодишна атака средните температури скочили отново, с цели седем градуса за двайсет години, което не звучи особено драматично, но е равно на това да се смени климата на Скандинавия с този на Средиземноморието само за две години. Локално промените са били дори по-драматични. Ледените ядки в Гренландия показват, че там температурите са се променяли с цели петнайсет градуса за десет години, драстично променяйки валежните модели и условията за растеж. Това трябва да е било достатъчно неблагоприятно за слабо населена планета. Днес последиците биха били невъобразими.
Най-обезпокояващото е, че нямаме представа — никаква — какви природни феномени могат толкова бързо да променят толкова шеметно термометъра на Земята. Както отбелязва Елизабет Колбърт, пишеща за Ню Йоркър: „Няма позната външна сила, дори някоя хипотетична, която да е способна да тласка температурата нагоре и надолу толкова рязко и толкова често, както тези ядра показват, че е било.“ Оказва се, че има, добавя тя, „някаква огромна и ужасна обратна връзка“ — вероятно свързана с океаните и нарушаваща нормалните модели на океанската циркулация, но всичко това е все още твърде неразбираемо.
Една от теориите е, че големият приток от разтопен лед към моретата в началото на периода „По-младия сребърник“ намалил солеността (и по-този начин плътността) на северните океани, като довел до това течението Гълфстрийм да завие на юг, както шофьор, опитващ се да избегне сблъсък. Лишени от топлината на Гълфстрийм, северните ширини възвърнали състоянието си на мразовитост. Но това не дава някакво обяснение, защо хиляда години по-късно, когато земята се затоплила отново, течението не е променило обратно посоката си. Вместо това сме получили период на необикновено спокойствие, известен като холоцен — този, в който живеем сега.
Няма причина да предполагаме, че този отрязък от климатична стабилност трябва да продължи по-дълго. Всъщност, някои експерти вярват, че ни очаква по-голямо влошаване от това преди. Естествено е да предполагаме, че глобалното затопляне ще действа като полезен противовес на тенденцията на Земята да изпадне отново в ледникови условия. Обаче, както Колберт изтъква, когато сме изправени пред флуктуиращ и непредсказуем климат, „последното нещо, което бихте искали да направите, е да проведете огромен експеримент върху това.“ Предполага се, като вероятността е по-голяма, отколкото изглежда на пръв поглед, че ледников период може да бъде предизвикан чрез покачването на температурите. Идеята е, че леко затопляне може да предизвика усилване на степента на изпарение и да увеличи облачната покривка, като това ще доведе до по-голямо натрупване на сняг. Всъщност глобалното затопляне може би вероятно, макар и парадоксално, ще доведе до силно локализирано охлаждане в Северна Америка и северна Европа.
Климатът е продукт на толкова много променливи величини — покачващите се и спадащите нива на въглероден диоксид, промяната на разположението на континентите, слънчевата активност, величествените колебания на циклите на Миланкович — че е толкова трудно да се разберат събитията в миналото, колкото и да се предскажат тези в бъдеще. Просто много все още е пред нас. Да вземем Антарктика. За период от най-малко 20 милиона години, след като се е установила върху Южния полюс, Антарктика останала покрита с растения и без наличие на лед. Просто това би трябвало да е невъзможно.
Не по-малко интригуващи са известните райони на някои от последните динозаври. Британският геолог Стивън Дръри отбелязва, че в горите, в границите на 10 градуса ширина откъм Северния полюс живеели огромни чудовища, включително тиранозавър рекс. „Това е странно“ — пише той — „тъй като на такава голяма географска ширина непрекъснато е тъмно в продължение на три месеца годишно“. Нещо повече, сега има данни, че тези северни ширини имали сурови зими. Изследвания с кислороден изотоп показват, че климатът около Фейърбанкс, Аляска, е бил почти същият в края на периода креда като този, който имаме днес. Така че какво е правил тиранозавърът там? Или е мигрирал сезонно на огромни разстояния, или прекарвал повечето от годината в снежни преспи на тъмно. В Австралия — която по това време е била по-полярна в ориентацията си — намирането на убежище в по-топли райони е било невъзможно. Само можем да гадаем как динозаврите са успели да оцелеят в такива условия.
Нещо, което трябва да имаме предвид, е, че ако ледените слоеве наистина започнат да се формират отново поради някаква причина, те имат този път доста повече вода на разположение. Великите езера, Хъдсъновия залив, безбройните езера на Канада — всичките не са съществували, за да могат да подхранват последния ледников период. Те са били създадени от него.
От друга страна, през следваща фаза от историята ни може да се топи повече лед, отколкото ще се образува нов. Ако всички ледени пластове се разтопят, морските равнища ще се покачат с 60 метра — височината на двайсететажно здание — и всеки крайбрежен град по света ще бъде потопен. По вероятно е, поне в краткосрочен план, намаляването на Западноантарктическия леден слой. През последните петдесет години водите около него са се затоплили с 2,5 градуса и рухването на леда се е увеличило драматично. Поради геоложката специфика на повърхността на Земята под ледения слой в тези райони вероятността от мащабно топене и рухване на леда е още по-голяма. Ако това се случи, морските нива ще се покачат навсякъде по света — и то доста бързо — със средно между четири и шест метра.
Изключителен факт е, че не знаем кое е по-вероятно да се случи — бъдеще, което ще ни предложи епохи на убийствен студ или такова, в което ще има изпепеляваща горещина. Само едно нещо е сигурно: живеем на ръба."
-
stratega
- Мнения: 11433
- Регистриран: 10 окт 2011, 00:33
- Местоположение: София, ж.к. Борово/с. Логодаж, 15 км. западно от Благоевград, 695 м.н.в.
То изобщо възможно ли е по тези ледени проби да се датира с такава точност до година за събития случили се преди десетки хиляди години 
. За промени случили се в рамките на 50-100 години може би да, но да кажеш един кога си е било Х градуса, а след 2 или 3 години е било У с такава точност ми се струва малко вероятно.
. За промени случили се в рамките на 50-100 години може би да, но да кажеш един кога си е било Х градуса, а след 2 или 3 години е било У с такава точност ми се струва малко вероятно.Може, ако се засекат с други методи и са в съгласие или поне относително, с тях. 10 К не са 10 М (макар че и за 10 М има достатъчно надеждни други метОди). Бентик феминифера, К ми Янко етц. А за 10 К имаме дори дървесни пръстени не само във фосилни дървета по торфищата примерно, а дори живи екземпляри.
Друг е въпросът, че 80-100 години "изведнъж" - ОК. 10-12 -
Не знам защо има такава фиксация на мнозина върху младшия дриас. Т е досещам се, но се чудя, как претендиращ за мастит учен може да е в плен на идиотска детинска хайп-криофилия.
По принцип цялата история с младшия Дриас е преекспонирана - реално последният ЛП свършва едва след края на споменатия период практически. Имало затопляне, после пак застудяване. ОК, приемаме, че е станал срв бърз възврат на студа следствие на....? Гренландския лед, сурнал се в С Атлантик? Добре... И? Реално е удължил с няколкостотин години ЛП, не е спрял края му.
Пфссс, много време отделяме за тия глупости.
Но все пак, да приключим така: Колко е била акумулираната в океаните топлина през минус 12 000 година спрямо минус 18 000?
Тук вече се съмнявам, че могат да дадат смислен, не пръстоизсмукан отговор. И колко е тя сега - 2025 спрямо 1970? Сега вече може да се даде съвсем точен отговор. И какво е стане ако се срине малко лед от Гренландия в топлите СА води тогава (колко топли са били тогава и колко - сега, тия на 5-600 метра дълбочина в целия световен океан) и какво - сега? Едно и също ли?
Но който иска да си хайпва над средномалоумните маси на база страха от пореден ЛП или по-скоро криоинфантилния трепет в очакване това да се случи - моля, нека си хайпва.
Друг е въпросът, че 80-100 години "изведнъж" - ОК. 10-12 -
Не знам защо има такава фиксация на мнозина върху младшия дриас. Т е досещам се, но се чудя, как претендиращ за мастит учен може да е в плен на идиотска детинска хайп-криофилия.
По принцип цялата история с младшия Дриас е преекспонирана - реално последният ЛП свършва едва след края на споменатия период практически. Имало затопляне, после пак застудяване. ОК, приемаме, че е станал срв бърз възврат на студа следствие на....? Гренландския лед, сурнал се в С Атлантик? Добре... И? Реално е удължил с няколкостотин години ЛП, не е спрял края му.
Пфссс, много време отделяме за тия глупости.
Но все пак, да приключим така: Колко е била акумулираната в океаните топлина през минус 12 000 година спрямо минус 18 000?
Тук вече се съмнявам, че могат да дадат смислен, не пръстоизсмукан отговор. И колко е тя сега - 2025 спрямо 1970? Сега вече може да се даде съвсем точен отговор. И какво е стане ако се срине малко лед от Гренландия в топлите СА води тогава (колко топли са били тогава и колко - сега, тия на 5-600 метра дълбочина в целия световен океан) и какво - сега? Едно и също ли?
Но който иска да си хайпва над средномалоумните маси на база страха от пореден ЛП или по-скоро криоинфантилния трепет в очакване това да се случи - моля, нека си хайпва.
