ИНТЕРЕСНИ АРХИВНИ ДАННИ (и събития), включително лични (+ снимкови)
Модератори: mmirro, Radoslav Petkov, Бял облак
НИМХ продължава да ни прави подаръци. Сега са качили на куп още три години. 1977, 1978 и 1979 ! 
Прегледах януари 1979 г., зимата, която за Германия се води зимата на 20 век с най-дебелата СП. С цели две блокирани мощни обстановки, донесли неколкодневни повсеместни обилни снеговалежи и снежни бури, напълно парализирали големи райони, предимно в северна и източна Германия. Едната последните дни на декември за нова година, другата средата на февруари. Покривката не се стопява от края на декември до началото на март, нон стоп си има поне в Хамбург.
В България на 1 януари 1979 г. все още е било топло с пролетни температури в топлия сектор на циклон. Враца, Ловеч и В.Търново +16.
Още през нощта срещу 2 януари арктичният студ, който е бил изтеглен от Сибир през ледовития океан и Скандинавия и стоварен оттам над Европа, Москва има под -30 градуса тогава, се врязва от северозапад и в България. Към 14 ч. Т са вече около -6. На 3 януари в Добрич максът е -10, Шумен -8,5, а на Мусала минимумът -31. Оттам нататък цялото десетдневие е с ледени дни, но към 10 януари максималните Т изскачат малко над 0. Разбира се завалява сняг още на 2 януари със студения фронт и се образува СП. На 2, 4 и 5 януари вали сняг. Количествата са почти равномерно разпределени еднакви по райони. СП е между 10 и 15 см, Търговище пак е първенец с 22 см. София е във валежна сянка и има най-малко сняг, 4 см.
На 11-12 януари България пак попада в топъл сектор, рязко се затопля и във Враца Т достига +16. На 15 януари нахлува студен въздух. А на 17-19 януари се създава класическа сложна комбинирана снежна обстановка. Три денонощия има валежи от сняг. В централна северна и СИ България количествата паднал валеж от сняг е 30-40 мм, в Търговище и Русе по 59 мм. Като текст пише, че най-дебела СП се е образувала в Русе и Свищов. В таблицата няма данни за тях, Търговище в нея е пак първенец с дежурното избухване 58 см. Докато Добрич гори по някое време с топъл източен морски преност и Т +3,2, и затова има само 8 см сняг в последния ден на процеса в тила. За Шумен знам, че от този процес се е спасил от затоплянето и е имал 42 см СП, бях ходил в станцията преди 20 години и бях поискал точно тази обстановка да видя и те ми показаха как е написано с химикал 42 см на 19 януари 1979. В този годишник тук на 18 януари Тмакс там е 0,4 градуса. Колкото и Силистра. Двете места са се отървали на косъм. Към Каспичан, Нови Пазар сигурно е било мазало с дъжд и топлик.
София и по този процес излиза почти като и има само 8 см СП.
След 25 януари Т рязко се повишават и достигат пролетни рекордни стойности. Враца 19 градуса, Варна 18. А на 31 януари е имало пролетни изпълнения с гръмотевични бури, а в района на Благоевград е паднала и градушка. Далеч преди ГЗ е имало такива изпълнения през януари.
1977 и 1978 не съм ги гледал още, но те имат малко дни със сняг, няма да има нещо кой знае какво зимно в тях.
Прегледах януари 1979 г., зимата, която за Германия се води зимата на 20 век с най-дебелата СП. С цели две блокирани мощни обстановки, донесли неколкодневни повсеместни обилни снеговалежи и снежни бури, напълно парализирали големи райони, предимно в северна и източна Германия. Едната последните дни на декември за нова година, другата средата на февруари. Покривката не се стопява от края на декември до началото на март, нон стоп си има поне в Хамбург.
В България на 1 януари 1979 г. все още е било топло с пролетни температури в топлия сектор на циклон. Враца, Ловеч и В.Търново +16.
Още през нощта срещу 2 януари арктичният студ, който е бил изтеглен от Сибир през ледовития океан и Скандинавия и стоварен оттам над Европа, Москва има под -30 градуса тогава, се врязва от северозапад и в България. Към 14 ч. Т са вече около -6. На 3 януари в Добрич максът е -10, Шумен -8,5, а на Мусала минимумът -31. Оттам нататък цялото десетдневие е с ледени дни, но към 10 януари максималните Т изскачат малко над 0. Разбира се завалява сняг още на 2 януари със студения фронт и се образува СП. На 2, 4 и 5 януари вали сняг. Количествата са почти равномерно разпределени еднакви по райони. СП е между 10 и 15 см, Търговище пак е първенец с 22 см. София е във валежна сянка и има най-малко сняг, 4 см.
На 11-12 януари България пак попада в топъл сектор, рязко се затопля и във Враца Т достига +16. На 15 януари нахлува студен въздух. А на 17-19 януари се създава класическа сложна комбинирана снежна обстановка. Три денонощия има валежи от сняг. В централна северна и СИ България количествата паднал валеж от сняг е 30-40 мм, в Търговище и Русе по 59 мм. Като текст пише, че най-дебела СП се е образувала в Русе и Свищов. В таблицата няма данни за тях, Търговище в нея е пак първенец с дежурното избухване 58 см. Докато Добрич гори по някое време с топъл източен морски преност и Т +3,2, и затова има само 8 см сняг в последния ден на процеса в тила. За Шумен знам, че от този процес се е спасил от затоплянето и е имал 42 см СП, бях ходил в станцията преди 20 години и бях поискал точно тази обстановка да видя и те ми показаха как е написано с химикал 42 см на 19 януари 1979. В този годишник тук на 18 януари Тмакс там е 0,4 градуса. Колкото и Силистра. Двете места са се отървали на косъм. Към Каспичан, Нови Пазар сигурно е било мазало с дъжд и топлик.
София и по този процес излиза почти като и има само 8 см СП.
След 25 януари Т рязко се повишават и достигат пролетни рекордни стойности. Враца 19 градуса, Варна 18. А на 31 януари е имало пролетни изпълнения с гръмотевични бури, а в района на Благоевград е паднала и градушка. Далеч преди ГЗ е имало такива изпълнения през януари.
1977 и 1978 не съм ги гледал още, но те имат малко дни със сняг, няма да има нещо кой знае какво зимно в тях.
„Едва когато започнете да плувате срещу течението, осъзнавате колко много мръсотия идва към вас.“
На 5-7 декември 1978 г. повсеместни и продължителни снеговалежи, в Бургас СП достига 42 см.
Иначе януари и февруари 1978 не са нищо кой знае какво, средна зима по миналите стандарти, с редовен сняг, но с чести фьонови обстановки и пролетни Т.
Иначе януари и февруари 1978 не са нищо кой знае какво, средна зима по миналите стандарти, с редовен сняг, но с чести фьонови обстановки и пролетни Т.
„Едва когато започнете да плувате срещу течението, осъзнавате колко много мръсотия идва към вас.“
16-18 януари 1977 г. пак класическа зимна обстановка. От прецаканите за Шумен. Докато Търговище прави обичайното си избухване с 53 мм валеж и 52 см СП. До Шумен има само 7 мм валеж. А Разград е още по-зле със само един единствен мм. Преслав до Шумен има 39 мм валеж. Свищов цели 74 мм. Никопол 81 мм. Въбел 75 см СП, Плевен 56 см. Кнежа 65 см СП. Ивайловград 55 см.
Това е обаче единственият снежен процес за цялата зима общо взето. Февруари 1977 е рекордно топъл с фьонове до безкрай и зонален пренос. За сняг и дума не е можело да става. Праскани са невъобразими максимуми и до днес. Кнежа на 22 февруари 1977 +25,5 градуса.
Това е обаче единственият снежен процес за цялата зима общо взето. Февруари 1977 е рекордно топъл с фьонове до безкрай и зонален пренос. За сняг и дума не е можело да става. Праскани са невъобразими максимуми и до днес. Кнежа на 22 февруари 1977 +25,5 градуса.
„Едва когато започнете да плувате срещу течението, осъзнавате колко много мръсотия идва към вас.“
Спомени за наводнението в Сандански през 1957-ма година. Наводнението се е случило през юни месец и то в края му. Нещо не толкова типично за климата на Сандански:
"Наводнението в гр. (Св. Врач) Сандански 28 и 29. VI. 1957 г.
Из ръкописа "Църква" на отец Ангел Столинчев.
Времето през 1957 г. от 1 януари до 28.VI.1957 г. се оказа съвсем ненормално. През зимата нямаше никакви валежи на сняг и времето беше топло. До месец май почти нямаше валежи. В замяна на това през целият месец май имаше почти непрекъснато валежи, които попречиха да се засадят пролетните култури, респективно тютюна, фъстъците и памука. Тютюневият разсад израстна много голям и състаря, защото почвата не можеше да се изоре от продължителните валежи. Срещу 1 юни вечерта валя последния дъжд придружен със силна буря и гръмотевици. Същата вечер дядо Пимен беше в града и по време на бурята вечеряхме. От първи юни времето се оправи и температурата почна да се покачва. Спряха всякакви валежи и настъпиха големи горещини. Температурата достигна до 37 градуса. Времето се развали отново на 27 юни в четвъртък. През деня започна да превалява и през нощта валя почти цяла нощ тих и напоителен дъжд. В петък 28 също почти през целия ден преваляваше. Към 5 часа следобяд се даде сигнал, че реката Св. Врачка Бистрица – градската река, почва да приижда и че има опасност от наводнение. Хилядно гражданство беше излязло покрай реката да я наблюдава. Народ имаше покрай реката през градския парк чак до долния гатер. Реката течеше мътна и влачеше големи камъни, но не преливаше коритото и не правеше никакви пакости. Вечерта народът се прибра, обаче валежите продължиха почти цяла нощ и на сутринта до към 10 часа. Същата вечер горе в Пирин се изля проливен незапомнен дъжд. Народът казва в такива случаи, че дъждът се излива като из ведро. Към 12 часа през нощта, се даде сигнал, че има опасност да дойде още по-голяма реката и да направи пакост. Цялото население покрай реката бе предупредено да си изнесе багажа от къщи и да се отдръпне на по-безопасно място. Към 3 часа през нощта градската радиоуредба сигнализира, че реката идва много голяма и че има опасност да се разруши градския водопровод, затова народът да се запаси с колкото се може повече вода. И наистина реката почна да приижда голяма, мътна и страшна, със силно бучене, като кърти всичко което и се яви на пътя, като уширява коритото си и го мени ту на една ту на друга страна. Вековни яворови, брестови и други дървета [кърти], търкаля грамадни камъни и ги понася надолу към равнината. Към 7 часа сутринта реката е в стихията си. От местноста Тремощница до устието на река Струма в продължение на 20 км реката всичко кърти и руши. Много явори, брестове, ели и други дървета влачи, търкаля грамадни камъни и руши всички мостове. Градът е в тревога. Излязъл е целият град, като ням зрител, да гледа как реката руши това, което е създадено с много труд и усилия. Шосето идващо от гората, минаващо през града за Пирин, Попина лъка, от ловния парк до Тремощница, е напълно унищожено. На много места е станало корито на реката. Градския водопровод е унищожен изцяло по продължение на 7 км, там където е минавала реката. Градският парк, който беше гордост за гражданите с неговото […], стана почти целия корито на реката. Островът на Мамин Кольо (Байкал) беше целия отнесен, долния гатер с постройките за жилища бяха отнесени, къщичките при малкото парилце отнесени, къщите от хайван пазара покрай реката също отнесени, част от циганската махала, долния й край отнесен. Оранжериите в долния им край също бяха отнесени, защото подпорната стена беше пропукана и коритото на реката се премести на мястото на оранжериите. Промкомбината беше целия залят и много материал и готова продукция беше отнесена. Складовете на Р.К.С. покрай реката също бяха отнесени. Щетите от реката са огромни и незапомнени в историята на града ни. Самият град, долната му част, под главната улица, грозеше голяма опасност. Мостът, който обединяваше града с парка и шосето за Попина лъка, и който е целият от желязобетон, беше застрашен. Вековните дървета, които растяха около него откъм страната на парка, бяха откъртени и отвлечени. Водата си отвори място при старото парилце и почна да подкопава подпорната стена, която предпазва главната улица и долната част на града. Градът беше застрашен и се дадоха тревожни сигнали със сирените. Веднага се осигуриха войскови части, които с бомби и гранати искаха да отбият коритото на реката, но не успяха. Опасността беше надвиснала и нищо не беше в състояние да я предотврати. Чакахме всеки момент реката да откърти подпорната стена и да удари по главната улица, като помете пред себе си всичко, което й се изпречи. Но в този върховен момент на напрежение у народа и управляващите кръгове, яви се нещо ново, досега неподозирано и успокояващо. Напреки до подпорната стена, която укрепяваше главната улица и беше отвън в горния край подкопана и застрашена, се оказа стара римска баня, която застана като вълноломна и отбиваше яростните води на реката, които като бесни се нахвърляха около нея да я разбият и да си отворят път. Но това беше щастието на града, чрез тая стена се прояви Божията милост към града ни, който го застрашаваше неминуема гибел. Тази стена спаси града и го запази от унищожение. Да благодарим на Бога за това. Темпото на реката започна да намалява към 12 часа на обяд в събота и чак тогава народът се поуспокои от грозящата го опасност. Чак тогава премина смъртната опасност и населението си отдъхна от напрежението. По време на наводнението войската взе най-дейно участие в борбата с водната стихия. Докато всичко живо се вайкаше и тюхкаше и беше ням зрител на бедствията от водната стихия, войската се бореше геройски и безстрашно с нея. Войсковите части прибягваха ту към едно, ту към друго застрашено място и хвърляха бомби, за да разбиват задръстените от камъни и дървета места, за да дадат възможност на реката да тече право, а не да мести силата си от едно място на друго и да прави поражения. Никога няма да забравим тия смели и безстрашни борци с водната стихия. И сега ги виждам, как тичат от едно място на друго на малки групички, носещи със себе си бомби и динамит, за да бомбардират застрашените места. Сигнализира се, че горния гатер е застрашен, веднага заминаха 3-4 групи, за да спасяват положението. Хвала на тяхната самоотверженост и безстрашие. Цялото население на града им дължи признателност. Реда при тая суматоха се пазеше от органите на народната милиция, които още от 5 часа след обяд в петък бяха на крак и непрекъснато дежуряха до събота вечерта. От наводнението пострада и църковната нива, засадена с люцерна, при манастирчето срещу горния гатер. По-голямата част от нея беше отнесена. Старите яворови дървета, които пазеха нивата от росата бяха отнесени и тяхното място стана корито на реката. Горният гатер пострада съвсем малко. Само горния край на постройката беше отнесен. Пострадаха селата Лиляново и Стожа, като някои къщи бяха задигнати, също и новото училище на Лиляново, дълго 30 метра и широко 15 метра, построено изключително със средствата и труда на населението от двете села, беше отнесено за 8 минути. Сградата беше много хубава и здрава. Първият етаж беше от камък, а вторият от тухли. Целия имот на двете села покрай реката беше унищожен. Наводнението беше голямо, затова и нанесените щети бяха неимоверни.
При това нечувано бедствие за града, аз имах Божията милост и щастие и в сряда на 26 вдигнах цялата си дограма и два кубика дюшеме от промкомбината за новата си къща. Ако бях закъснял с един ден, щеше да ме сполети голямо нещастие, както [пострадаха] всички онези, които имаха готова продукция за новите си къщи. Благодарим на Бога за милоста му. В събота следобяд към 6 часа Градският съвет излезе с наредба относно природното бедствие за града ни. В нея се казваше, че в града ни се обявява бедствено положение, че всички мъже от 18 до 60 год. се граждански мобилизират за борба с природното бедствие, че водопроводът е скъсан и градът лишен от вода. Вода за пиене да се налива само от парилото, а другите води, където има такива, да се пият след продължително изваряване. Забранява се всяко движение покрай реката от устието й до м. Тремощница. Забранява се изваждането на каквито и да било вещи от реката от населението. По нарушителите органите на народната милиция и войска ще стрелят без предупреждение.
По време на наводнението се даде само една човешка жертва в каменна кариера при местноста Тремошница. Един от работниците, след като в 3 часа през нощта са успели да избягат всички работници от помещението, в което са спали, се връща да си вземе някакви вещи. В това време водата напира по силно, събаря цялата постройка и я отнася надолу, като отнася със себе си и човекът, който се върнал да прибере вещите си. Той бил работник от с. Лебница. В същото време, в петък през нощта срещу събота, на балкана валяло сняг и градушка, в следствие на което температурите спаднаха много ниско. Има много добитък едър и дребен убит и умрял. Загубите в жива стока на планината са големи и тежки за ТКЗС.
Следствие на голямото наводнение пътя за планината се унищожи изцяло и спря всякакъв трафик и експлоатиране на гората. Летовището за деца в Тремощница преустанови работата си и разпусна децата, по причини на това че няма възможност да се пренася храна. Попина лъка – курорта на града се изолира от града и преустанови работата си. Само черни планински пътеки сега водят за селата Лиляново и Стожа, за Тремощница и Попина лъка, по които може да се пътува само пеша и с кон. Тежко стана за населението в града за вода. В най-големите летни горещини в гр. Сандански, да се пие топла вода от парилото е цяло нещастие. Затова първата грижа на градската управа в града беше да се доведе вода в града. Но от къде? Градският водопровод на 7 км не съществува, следствие на грешката, която се допусна при прокарването на водопровода през 1956 г. Тогава имаше две мнения. Едното поддържаше водата да се прекара по билото на баира, за да бъде сигурно, а другото, за икономия, поддържаше мнението да мине покрай реката. Надделя второто мнение, което се оказа фатално. Да се прекара водата по същия водопровод вече е невъзможно, трябват най-малко 5-6 месеца. Града за няколко дена замириса и имаше опасност да пламне някаква епидемия. Тогава се дойде до благоразумното решение на въпроса. На първо време да е хваната в градския водопровод част от самата река. Това да бъде докато се сложи водопровода, а той да мине по билото на баира, за да бъде водата винаги сигурна. За каптиране на водата от реката бяха мобилизирани към 200 души чиновници от разните предприятия и учреждения, които за 5-6 дена скачиха оцелялата част на водопровода с реката. В събота на 6 юли в 5 часа след обяд водата дойде в града от реката. Колко е интересен и сложен, пълен с контрасти живота. Тая река, която нанесе толкова много щети и загуби само за няколко часа на града, сега населението пак пие от нейната вода и градът е спасен от епидемия и зараза. Чуден и странен е наистина живота. Жалка картина представляваше града без вода след наводнението. В града само на 2-3 места имаше към горния му край стари заровени и затрупани чешми. Сега тия чешми веднага се намериха и стотици граждани на града от близките и най-далечни краища тръгнаха на върволици да черпят вода от старите чешми. Народната мъдрост казва: „Неь плюй в стар кладенец, защото пак ще ти потрябва“. Тая народна поговорка се изпълни с най-голяма точност за нашия град през времето когато беше лишен от всякаква вода. Но слава на Бога, след силна буря идва светло и слънчево утро. Това утро ще дойде и за града ни, когато в близко бъдеще се възстанови всичко онова, което водата ни го взе само за няколко часа.
10. VII.1957 г. Сандански
#ДаПомним"
"Наводнението в гр. (Св. Врач) Сандански 28 и 29. VI. 1957 г.
Из ръкописа "Църква" на отец Ангел Столинчев.
Времето през 1957 г. от 1 януари до 28.VI.1957 г. се оказа съвсем ненормално. През зимата нямаше никакви валежи на сняг и времето беше топло. До месец май почти нямаше валежи. В замяна на това през целият месец май имаше почти непрекъснато валежи, които попречиха да се засадят пролетните култури, респективно тютюна, фъстъците и памука. Тютюневият разсад израстна много голям и състаря, защото почвата не можеше да се изоре от продължителните валежи. Срещу 1 юни вечерта валя последния дъжд придружен със силна буря и гръмотевици. Същата вечер дядо Пимен беше в града и по време на бурята вечеряхме. От първи юни времето се оправи и температурата почна да се покачва. Спряха всякакви валежи и настъпиха големи горещини. Температурата достигна до 37 градуса. Времето се развали отново на 27 юни в четвъртък. През деня започна да превалява и през нощта валя почти цяла нощ тих и напоителен дъжд. В петък 28 също почти през целия ден преваляваше. Към 5 часа следобяд се даде сигнал, че реката Св. Врачка Бистрица – градската река, почва да приижда и че има опасност от наводнение. Хилядно гражданство беше излязло покрай реката да я наблюдава. Народ имаше покрай реката през градския парк чак до долния гатер. Реката течеше мътна и влачеше големи камъни, но не преливаше коритото и не правеше никакви пакости. Вечерта народът се прибра, обаче валежите продължиха почти цяла нощ и на сутринта до към 10 часа. Същата вечер горе в Пирин се изля проливен незапомнен дъжд. Народът казва в такива случаи, че дъждът се излива като из ведро. Към 12 часа през нощта, се даде сигнал, че има опасност да дойде още по-голяма реката и да направи пакост. Цялото население покрай реката бе предупредено да си изнесе багажа от къщи и да се отдръпне на по-безопасно място. Към 3 часа през нощта градската радиоуредба сигнализира, че реката идва много голяма и че има опасност да се разруши градския водопровод, затова народът да се запаси с колкото се може повече вода. И наистина реката почна да приижда голяма, мътна и страшна, със силно бучене, като кърти всичко което и се яви на пътя, като уширява коритото си и го мени ту на една ту на друга страна. Вековни яворови, брестови и други дървета [кърти], търкаля грамадни камъни и ги понася надолу към равнината. Към 7 часа сутринта реката е в стихията си. От местноста Тремощница до устието на река Струма в продължение на 20 км реката всичко кърти и руши. Много явори, брестове, ели и други дървета влачи, търкаля грамадни камъни и руши всички мостове. Градът е в тревога. Излязъл е целият град, като ням зрител, да гледа как реката руши това, което е създадено с много труд и усилия. Шосето идващо от гората, минаващо през града за Пирин, Попина лъка, от ловния парк до Тремощница, е напълно унищожено. На много места е станало корито на реката. Градския водопровод е унищожен изцяло по продължение на 7 км, там където е минавала реката. Градският парк, който беше гордост за гражданите с неговото […], стана почти целия корито на реката. Островът на Мамин Кольо (Байкал) беше целия отнесен, долния гатер с постройките за жилища бяха отнесени, къщичките при малкото парилце отнесени, къщите от хайван пазара покрай реката също отнесени, част от циганската махала, долния й край отнесен. Оранжериите в долния им край също бяха отнесени, защото подпорната стена беше пропукана и коритото на реката се премести на мястото на оранжериите. Промкомбината беше целия залят и много материал и готова продукция беше отнесена. Складовете на Р.К.С. покрай реката също бяха отнесени. Щетите от реката са огромни и незапомнени в историята на града ни. Самият град, долната му част, под главната улица, грозеше голяма опасност. Мостът, който обединяваше града с парка и шосето за Попина лъка, и който е целият от желязобетон, беше застрашен. Вековните дървета, които растяха около него откъм страната на парка, бяха откъртени и отвлечени. Водата си отвори място при старото парилце и почна да подкопава подпорната стена, която предпазва главната улица и долната част на града. Градът беше застрашен и се дадоха тревожни сигнали със сирените. Веднага се осигуриха войскови части, които с бомби и гранати искаха да отбият коритото на реката, но не успяха. Опасността беше надвиснала и нищо не беше в състояние да я предотврати. Чакахме всеки момент реката да откърти подпорната стена и да удари по главната улица, като помете пред себе си всичко, което й се изпречи. Но в този върховен момент на напрежение у народа и управляващите кръгове, яви се нещо ново, досега неподозирано и успокояващо. Напреки до подпорната стена, която укрепяваше главната улица и беше отвън в горния край подкопана и застрашена, се оказа стара римска баня, която застана като вълноломна и отбиваше яростните води на реката, които като бесни се нахвърляха около нея да я разбият и да си отворят път. Но това беше щастието на града, чрез тая стена се прояви Божията милост към града ни, който го застрашаваше неминуема гибел. Тази стена спаси града и го запази от унищожение. Да благодарим на Бога за това. Темпото на реката започна да намалява към 12 часа на обяд в събота и чак тогава народът се поуспокои от грозящата го опасност. Чак тогава премина смъртната опасност и населението си отдъхна от напрежението. По време на наводнението войската взе най-дейно участие в борбата с водната стихия. Докато всичко живо се вайкаше и тюхкаше и беше ням зрител на бедствията от водната стихия, войската се бореше геройски и безстрашно с нея. Войсковите части прибягваха ту към едно, ту към друго застрашено място и хвърляха бомби, за да разбиват задръстените от камъни и дървета места, за да дадат възможност на реката да тече право, а не да мести силата си от едно място на друго и да прави поражения. Никога няма да забравим тия смели и безстрашни борци с водната стихия. И сега ги виждам, как тичат от едно място на друго на малки групички, носещи със себе си бомби и динамит, за да бомбардират застрашените места. Сигнализира се, че горния гатер е застрашен, веднага заминаха 3-4 групи, за да спасяват положението. Хвала на тяхната самоотверженост и безстрашие. Цялото население на града им дължи признателност. Реда при тая суматоха се пазеше от органите на народната милиция, които още от 5 часа след обяд в петък бяха на крак и непрекъснато дежуряха до събота вечерта. От наводнението пострада и църковната нива, засадена с люцерна, при манастирчето срещу горния гатер. По-голямата част от нея беше отнесена. Старите яворови дървета, които пазеха нивата от росата бяха отнесени и тяхното място стана корито на реката. Горният гатер пострада съвсем малко. Само горния край на постройката беше отнесен. Пострадаха селата Лиляново и Стожа, като някои къщи бяха задигнати, също и новото училище на Лиляново, дълго 30 метра и широко 15 метра, построено изключително със средствата и труда на населението от двете села, беше отнесено за 8 минути. Сградата беше много хубава и здрава. Първият етаж беше от камък, а вторият от тухли. Целия имот на двете села покрай реката беше унищожен. Наводнението беше голямо, затова и нанесените щети бяха неимоверни.
При това нечувано бедствие за града, аз имах Божията милост и щастие и в сряда на 26 вдигнах цялата си дограма и два кубика дюшеме от промкомбината за новата си къща. Ако бях закъснял с един ден, щеше да ме сполети голямо нещастие, както [пострадаха] всички онези, които имаха готова продукция за новите си къщи. Благодарим на Бога за милоста му. В събота следобяд към 6 часа Градският съвет излезе с наредба относно природното бедствие за града ни. В нея се казваше, че в града ни се обявява бедствено положение, че всички мъже от 18 до 60 год. се граждански мобилизират за борба с природното бедствие, че водопроводът е скъсан и градът лишен от вода. Вода за пиене да се налива само от парилото, а другите води, където има такива, да се пият след продължително изваряване. Забранява се всяко движение покрай реката от устието й до м. Тремощница. Забранява се изваждането на каквито и да било вещи от реката от населението. По нарушителите органите на народната милиция и войска ще стрелят без предупреждение.
По време на наводнението се даде само една човешка жертва в каменна кариера при местноста Тремошница. Един от работниците, след като в 3 часа през нощта са успели да избягат всички работници от помещението, в което са спали, се връща да си вземе някакви вещи. В това време водата напира по силно, събаря цялата постройка и я отнася надолу, като отнася със себе си и човекът, който се върнал да прибере вещите си. Той бил работник от с. Лебница. В същото време, в петък през нощта срещу събота, на балкана валяло сняг и градушка, в следствие на което температурите спаднаха много ниско. Има много добитък едър и дребен убит и умрял. Загубите в жива стока на планината са големи и тежки за ТКЗС.
Следствие на голямото наводнение пътя за планината се унищожи изцяло и спря всякакъв трафик и експлоатиране на гората. Летовището за деца в Тремощница преустанови работата си и разпусна децата, по причини на това че няма възможност да се пренася храна. Попина лъка – курорта на града се изолира от града и преустанови работата си. Само черни планински пътеки сега водят за селата Лиляново и Стожа, за Тремощница и Попина лъка, по които може да се пътува само пеша и с кон. Тежко стана за населението в града за вода. В най-големите летни горещини в гр. Сандански, да се пие топла вода от парилото е цяло нещастие. Затова първата грижа на градската управа в града беше да се доведе вода в града. Но от къде? Градският водопровод на 7 км не съществува, следствие на грешката, която се допусна при прокарването на водопровода през 1956 г. Тогава имаше две мнения. Едното поддържаше водата да се прекара по билото на баира, за да бъде сигурно, а другото, за икономия, поддържаше мнението да мине покрай реката. Надделя второто мнение, което се оказа фатално. Да се прекара водата по същия водопровод вече е невъзможно, трябват най-малко 5-6 месеца. Града за няколко дена замириса и имаше опасност да пламне някаква епидемия. Тогава се дойде до благоразумното решение на въпроса. На първо време да е хваната в градския водопровод част от самата река. Това да бъде докато се сложи водопровода, а той да мине по билото на баира, за да бъде водата винаги сигурна. За каптиране на водата от реката бяха мобилизирани към 200 души чиновници от разните предприятия и учреждения, които за 5-6 дена скачиха оцелялата част на водопровода с реката. В събота на 6 юли в 5 часа след обяд водата дойде в града от реката. Колко е интересен и сложен, пълен с контрасти живота. Тая река, която нанесе толкова много щети и загуби само за няколко часа на града, сега населението пак пие от нейната вода и градът е спасен от епидемия и зараза. Чуден и странен е наистина живота. Жалка картина представляваше града без вода след наводнението. В града само на 2-3 места имаше към горния му край стари заровени и затрупани чешми. Сега тия чешми веднага се намериха и стотици граждани на града от близките и най-далечни краища тръгнаха на върволици да черпят вода от старите чешми. Народната мъдрост казва: „Неь плюй в стар кладенец, защото пак ще ти потрябва“. Тая народна поговорка се изпълни с най-голяма точност за нашия град през времето когато беше лишен от всякаква вода. Но слава на Бога, след силна буря идва светло и слънчево утро. Това утро ще дойде и за града ни, когато в близко бъдеще се възстанови всичко онова, което водата ни го взе само за няколко часа.
10. VII.1957 г. Сандански
#ДаПомним"
LET IT SNOW, LET IT SNOW....
http://www.youtube.com/watch?v=Z2MbAMLa3oI
http://www.vbox7.com/play:98630119
Уеб камера с панорама от Мелник:
http://weather-webcam.eu/melnik-na-jivo ... idi-webcam
http://www.youtube.com/watch?v=Z2MbAMLa3oI
http://www.vbox7.com/play:98630119
Уеб камера с панорама от Мелник:
http://weather-webcam.eu/melnik-na-jivo ... idi-webcam
-
Geogri Zahariev
- Мнения: 8450
- Регистриран: 28 яну 2012, 18:40
- Местоположение: Враца (Vratsa), ж.к. Дъбника, 340 м.н.в.
- Контакти:
По време на земетресението във Вранча на 4 март 1977 г. в България времето е било пролетно, Русе +14.
Но на 1 март 1977 е било зимно с повсеместни валежи от сняг, най-много в Русенско 13-14 мм. А 1 и 2 март в Добрич са ледени дни, 1 март и в Шумен. След това Т бързо скачат нагоре. Странно майка разправя, че е било студено и е духал вятър, виждала се луната.
Но на 1 март 1977 е било зимно с повсеместни валежи от сняг, най-много в Русенско 13-14 мм. А 1 и 2 март в Добрич са ледени дни, 1 март и в Шумен. След това Т бързо скачат нагоре. Странно майка разправя, че е било студено и е духал вятър, виждала се луната.
„Едва когато започнете да плувате срещу течението, осъзнавате колко много мръсотия идва към вас.“
-
Plam
- Мнения: 2209
- Регистриран: 16 авг 2022, 12:17
- Местоположение: Дивотино, 790 м. надм. в., обл. Перник
Да, началото на март е било променливо. По пълнолуние, нашите са се прибирали от едните им в другите родители и баща ми е забелязал широк кръг около луната, показател за влошаване на времето (за земетресение няма как, но интересно съвпадението до минути). В Свищов е било все още тихо тогава. Сега се пошегувах, че е трябвало да се забавят с 5 минути да се любуват на халото, че да си спестят поне трудностите със слизането по стълбището на тъмно, защото токът почти веднага е спрял.
И в нашият блок токът е спрял моментално, в съседния блок станало късо съединение нещо присветнало и спрял. Започнали в тъмното да търсят ключовете, за да си отключат да излязат, а стените пукали ужасно и имало бучене от земята. Добре че съм бил само на 2 г. точно на рождения ми ден и нищо не съм осъзнавал и не помня. Ако бях само 2 години по-голям, щях да си спомням и да имам психическа травма. Един приятел, който е мой набор, каза че си спомня как ужасно е разтресло и той започнал да върти очи наоколо да търси баба си, баща си, защото се е уплашил. После още от дете носеше очила и каза, че е травма от това земетресение, затова очите му се въртят странно на различни посоки и не вижда без очила надалеч. Сестра ми е била на 9 и е имала психоза после известно време, спала е в леглото на нашите, не е искала да спи сама в стаята си и да остава сама там. То и аз бях така през 1986 г., когато стана земетресението в Стражица никога не оставах сам вкъщи, ако нямаше никой, излизах и се мотаех навън или отивах при маминка и дядо. А то имаше често трусове. Един път като бях у маминка и дядо, разтресе леко. Привечер беше. И един път заедно със сестра ми излязохме като се стъмни, защото и двамата се страхувахме, отидохме до супермаркета и като се върнахме, съобщиха, че точно докато ни е нямало е станало пак земетресение, избегнали сме го с умишленото излизане.
„Едва когато започнете да плувате срещу течението, осъзнавате колко много мръсотия идва към вас.“
НИМХ нямат спирка. И бюлетините за 1976 са качени.
Скучна суха зима без нищо интересно. Топъл януари доста над нормата, за СП и дума не може да става и не е имало.
Февруари е студен, но сух с тънка символична покривка 1-3 см. в някои дни.
Март също е студен, но с неизползван потенциал, защото е сух и без сняг. Неприятен и ветровит март. На 1-2 март е имало прашни бури, така пише в бюлетина.
Класическа малоснежна скучна зима от 70-те. 10 г. по-големите от мен помнят именно тези малоснежни сухи топли скучни зими. А аз помня много по-ярките снежни и студени зими от средата на 80-те.
Скучна суха зима без нищо интересно. Топъл януари доста над нормата, за СП и дума не може да става и не е имало.
Февруари е студен, но сух с тънка символична покривка 1-3 см. в някои дни.
Март също е студен, но с неизползван потенциал, защото е сух и без сняг. Неприятен и ветровит март. На 1-2 март е имало прашни бури, така пише в бюлетина.
Класическа малоснежна скучна зима от 70-те. 10 г. по-големите от мен помнят именно тези малоснежни сухи топли скучни зими. А аз помня много по-ярките снежни и студени зими от средата на 80-те.
„Едва когато започнете да плувате срещу течението, осъзнавате колко много мръсотия идва към вас.“
