В ПЛАНИНАТА - снимкови репортажи, новини, разни... (2026)

[zaples14]

Намирам се на подбалканската гара Габарево. Понеже бързия влак не спира тук, слязох на Павел баня и се върнах назад


Хващам пътя от село Габарево към хижа Соколна. До планината има 5 км. Насреща се издига масива Триглав,
прорязан от долината на река Куру дере


Като за датата доста преспи има по Балкана, като най-големи са на връх Ботев


Стигам местността Барата в подножието на Балкана


След дълго ходене по черен път през полето, той свършва тук и нагоре продължава маркира туристическа пътека
за хижа Соколна


Започвам изкачване през дъбова гора


Минавам покрай място за почивка


Под мен вляво е долината на Куру дере преградена от връх Танас тепе


Продължавам нагоре. От дясно се събори изсъхнало дърво. Чух отдалечаващи се стъпки.
Мразя ги тези изпълнения, защото допускам, че може да е мечка. В този район гъмжи от тях


Още едно място за почивка


Нагоре гората става букова


Гората се разрежда и отгоре се вижда съвсем наблизо хижа Соколна


Пред хижа Соколна, построена през 1984 г. на 1300 метра височина


Няма никой, хижата е заключена, но и няма вид на много посещавана. Сега хората са богати и търсят лукса,
а тук е мизерно


Хижата е на обзорно място точно над гората. Вижда се село Габарево


Вляво е язовир Копринка


Изкачвам се на връх Саранка над хижата


Гората пред мен се казва Празното място, а зад нея вляво е връх Сахранка. Вдясно е връх Курткая


Поглед към връх Мазалат


Към преспите на връх Танас тепе


Долината на река Кюй дере


От другата страна е Куру дере

[zaples14]

Намирам се във Велинград. След обилния дъжд в събота вечерта, неделното утро е студено и свежо. За съжаление времето е нестабилно,
облаците скоро ще скрият слънцето


На връх Голяма Сюткя южно от Велинград, въпреки че е горист все още се забелязва сняг


Качвам се на влака и след един час съм на гара Аврамово. Надморската височина е 1260 метра, което я прави
най-високата гара на Балканския полуостров. Започна да пръска слабо


На един връх над гарата е кацнало село Аврамово


Аз се отправям в противоположната посока към село Пашови


Отбивката за Пашови е от главния път Банско-Юндола при заведението надясно


Влизам в село Пашови, което е 100% помашко. Излизаща от магазина баба ме упътва за жп спирка Стоян Митов


Тръгвам по билото на рида на изток. По същия този рид се спуска трасето на теснолинейката между Аврамово и Света Петка


Отсреща се виждат Пашовите скали


Право насреща е село Света Петка


Над Родопите облаците се вплътниха и не спира да пръска


Започвам спускане


Появява се жълта маркиравка на "Ягодовата пътека" идваща от спирка Стоян Митов


Достигам мястото, където напускам пътя и се спускам към спирката. Не е означено добре


По тясна пътечка преминавам през паднали дървета


След 2-3 минути съм пред спирка Стоян Митов. Носи името на инженер Стоян Митов, който е проектирал сложния
участък на жп линията при този силно пресечен терен. Това уникално инженерно решение е влязло в световните
учебници по жп транспорт


Линията прави множество извивки и минава през поне 15 тунела за участък, който се изминава пеша за 1 час по билото

[zaples14]

Намирам се близо до Омуртагов мост на 22 км югозападно от Шумен пред останките на втората българска столица Преслав


Отгоре са руините на Кръглата църква


На стотина метра на север е запазена крепостната стена на града


Зад стената се е намирал същинският град. Сега мястото е превърнато в обширен историко-археологичен
музей на открито


Продължават и археологическите проучвания, някои обекти са покрити


Виждат се каналите за доставяне на вода


Оцелялото е на повече от хиляда години. Преслав е предложен за столица от Симеон Велики
при неговия златен век


Градът е бил разположен в подножието на Преславска планина. Насреща са върховете, по които ще се разходя утре.
За щастие днес тук не валя и е почти сухо


На 2 км северно от стария град има хубав парк, след който започва съвременният град


Утре е празника на Славянската писменост, има много гости и са разкрити сергии със всякакви стоки


След мрачния ден, при влизането ми в града облаците се разкъсаха


Утрото на 24 май започва с нисък лещовиден облак над центъра на Велики Преслав


Тръгвам за Преславска планина и по-конкретно към виждащия се по средата на склона манастир Свети Пантелеймон,
разположен в резервата Патлейна. Получава се така, че след излизането от града ми предстои малко спускане


Минавам покрай археологическия музей. Вчера имаше вечер на музеите и тук беше пълно с народ


Отново влизам в стария град, този път през северната порта


Минавам покрай църквата Свети Свети Кирил и Методий


Започвам изкачване по маркираната в червено пътека за манастира


Назад е прохода на главния път от Шумен за село Върбица


Отгоре се вижда Велики Преслав на фона на Шуменското плато


От билото ми предстои стръмно спускане към манастира


Пътеката минава покрай дълбока пропастна пещера, в която не може да се влезе


Минавам покрай изоставената хижа Патлейна


По-надолу има изоставен хотел с механа. Ненадейно заваля, но за кратко


Слязох чак на шосето и сега трябва да се качвам по многобройните стълби към манастира


Навсякъде тук има много работа за археолозите


Достигам манастира. Достоен е да участва в класация за най-грозен действащ манастир. Огромна сграда до улицата без двор.
Все едно съм в центъра на голям град

[zaples14]

Намирам се над гробищата на село Горно Хърсово, разположено на няколко километра източно от Благоевград по склона на Рила.
Днес е Черешова Задушница и долу са дошли хора за помен. Очерава се страхотен ден


Захващам баира северно от селото в посока на по-горните махали


След малко съм пред Буровска махала


Изкачвам се на върха над махалата, откъдето се разкрива гледка към Царев връх


Продължавам в източна посока към връх Кольов чукар


Назад са къщите на Горно Хърсово


Напред са върховете на Югозападна Рила


Под мен са къщите на махала Горна Двоячка


По южните склонове на Царев връх и Долна Кадийца са останали малки преспи


Северните склонове на Пирин са доста по-снежни


Стигам до връх Стоенджикова чука, откъдето се разкрива страхотна гледка към долината на Благоевградска Бистрица


Погледът стига до хижа Македония


Хващам пътя надолу към Благоевградска Бистрица


Отбивам се за почивка до параклис Света Троица, построен близо до една махала


Следвам пътя по билото в посока на парк Бачиново


Наближавам махала Ризовци. Въздухът не е горещ, но слънчевите лъчи парят


Тук преди 3 години е построена нова църква. Появиха се перести облаци и става по-поносимо


По широк черен път се спускам при СПА хотел Орбита, построен малко над шосето за Картала


Засегнат от процеса по западане на държавата, преди 2 месеца хотелът е затворил кепенци


Ресторантът обаче работи

[zaples14]

Намирам се в центъра на град Севлиево. Нестабилно време, редуват се слънце, смрачаване и дъжд.
Влажността на въздуха е висока, поради което е задушно. Лошо начало на лятото


Минавам през централната пешеходна зона


Севлиево е с богата история, има исторически музей


Още един музей, на тиквата


В града живеят немалко мюсюлмани


Часовниковата кула е най-старата сграда в Севлиево, на почти 250 години


Около града тече река Росица, която след чудовищните валежи е сериозна заплаха. Тази река е в състояние да отнесе
половината град


На север от Севлиево се издига Крушевски баир. В най-лявата му част са останките на византийската крепост Хоталич


Пресичам Росица по моста на Кольо Фичето на път за крепостта


След 7 км, последните 2 от които е разбит черен път, съм на паркинга. Входът е 3 евро


Разглеждам най-ниско разположените обекти до входа, след което ще се качвам на върха на хълма


Хоталич е археологически музей на открито с много голяма площ. За разглеждането му са нужни часове, поради което
са изградени на много места маси и пейки за почивка


Поемам по стълбите нагоре към хълма


Вляво са построени сгради за съхранение на по-ценни находки


Направени са множество странични разклонения, водещи до различни разкопки


Градът е възникнал през V век като военно укрепление, а през Х век е възстановен от българите


Изкачването е доста дълго


Накрая влизам в крепостта


Разрушена е от турците през XVII век




На склона е изградена погледна площадка


В подножието на хълма тече Росица, която сега е наводнила всичко. Дори и въздухът е пренаситен с вода


Останки от църква


На върха е била стражевата кула. От тук българите са бранели държавата от византийските нашествия


Гледка от крепостта към Севлиево

[zaples14]

В неделя следобед пристигам в град Кърджали. Времето е приятно, преобладаващо слънчево, типично юнско


Настанявам се в хотел Арпезос, от времето на социализма. Някога е имало един хотел, но голям. Сега няма кой да го ползва
целия, има и други хотели, поради което е реновиран само до шестия етаж. Освен нас, имаше още един клиент


От хотелската стая гледката е на изток. Най-впечатляващ е връх Шеста крепост, към който ще се отправя утре


В понеделник сутринта с такси пристигам в село Широко поле на 10 км източно от Кърджали. Очертава се горещ ден.
Гледката към връх Шеста крепост е феноменална


От селото поемам пътят за върха, който извива от север


С плавно изкачване минавам през борова гора


Излизам на билото


Започват гледките на запад към Кърджали


Върхът вече се вижда, предстои още изкачване


Нагоре пътят става доста каменист


Скоро забелязвам да стърчат останките на крепостта Моняк


Гледките стават все по-обзорни. Вижда се горния край на язовир Студен кладенец, както и наносната коса на река Върбица,
която се влива в язовира


Влизам в крепостта


Запазена е голяма част от автентичната зидария


На отсрещния бряг на язовира е малкото селце Лисиците


През язовира е построен емблематичния въжен мост, който е единствената връзка на Лисиците с цивилизацията


Пътят беше хубав до входа на крепостта. Нагоре до върха е доста обрасло


Гледка към язовир Студен кладенец на изток от връх Шеста крепост


Село Широко поле, от което тръгнах


Слизам при въжения мост за Лисиците


Със своите 260 метра е най-дългият въжен мост в България


На половин км е село Лисиците, изцяло турско


Връщам се на жп спирка Момина скала, обслужваща моста, откъдето хващам влака за Димитровград и после София

[zaples14]

Намирам се в центъра на село Тополово, разположено в подножието на Родопите на 18 км югоизточно от Асеновград


Излизам в южния край на селото за да хвана пътеката за римския мост. Слънцето пече безмилостно, предстои горещ ден


Пътеката малко се изкачва и се разкрива гледка към селото, потънало в зеленина


Скоро, съвсем близо над селото се вижда и моста


Някога по този мост е минавал пътят за Тополовския проход, който сега не се ползва


Изкачвам се на върха западно от моста при параклиса Свети Георги




От параклиса има гледка нагоре към планината чак до Сини връх най-вляво


Изкачвам се до билото на рида, а долу се вижда Тополово


Продължавам към западния рид, на който се издига връх Рупска черква, а в далечината е Добростан


На обзорната местност Белия камък е построен параклис


Тук е издигнат кръстът над Тополово


Разкрива се гледка и към язовир Сушица

[zaples14]

Намирам се от северната по-рядко посещавана част на връх Бузлуджа. Чудесно време слънчево и прохладно.
Долу вляво в гъстата букова гора има понор с пещера


Спускам се в понора


В дъното е входът на Бузлуджанската пещера. Била е запълнена с наноси от потока, стичащ се в понора.
По-късно пещерняците частично са я разчистили, като са нахвърляли пръстта пред входа ѝ


Влизането в пещерата е опасно, но може да се надникне


До преди век пещерата е била дълбока 130 метра и в нея се е задържал целогодишно лед. Сега е непосилна задача да се
изчисти цялата и лед няма


Изкачвам се при паметника на Бузлуджа, откъдето се разкрива гледка към Шипка


На седловината Чимколиба все още се забелязват три малки преспи, остатък от тежката зима


По калдъръмената алея се спускам към шосето


От паркинга поглед нагоре


След час и половина по шосето към Шипка стигам при големия двоен завой и се отбивам към връх Голям Търсовец


Странното е, че отгоре на главното било върхът се казва Малък Търсовец


Преминавам в горната част на каменна река


На близкия рид отсреща е шосето за прохода Шипка


Вижда се и паметника горе


Спускам се към изгорялата гора над град Шипка


Слизам в центъра на Шипка

[zaples14]

Намирам се пред хотела на прохода Шипка, който за категорията си 2 звезди е доста приличен. Облаците се разкараха,
но духа студен вятър и усещането изобщо не е лятно


Сега хората пътуват на море и трафикът през прохода е слаб


Пътят ми е към паметника горе на връх Свети Никола


Поемам по стълбите, които са над 800 на брой


Излизам на паркинга, където преди 4 години и 4 месеца замерваха пепееца Кирил Петков със снежни топки


Изкачвам се при паметника


Времето е свежо, ниски купести облаци има само над Триглав


Влизам в паметника и се качвам отгоре


Ще се спусна по гористия склон на отсрещния рид към град Шипка


Отклонявам се по разбития асфалт за хижа Теменуга


Хижата е била ведомствена, но отдавна е изоставена. Сега хората са богати и искат лукс, а не евтина почивка


От хижа Теменуга продължавам надолу по жълтата маркировка


След началния стръмен участък, пътеката се превръща в паркова алея и плавно се спуска


Отбивам се по един образователен маршрут и се изкачвам до кът за почивка в местността Хармана


Наблизо е чешмата Димовец с ледено студена вода


Миналата седмица също бях в района и се заблудих, че е имало пожар. Всъщност боровете са унищожени от корояд
и сега булдозер е прокарал пътища за сеч


Хиляди изсъхнали борове са изсечени за да не отива зян дървесината


Спускам се към град Шипка

[zaples14]

С такси от Кърджали пристигам на разклона за село Багра, намиращ се на 14 км по шосе северно от областния град.
Прекрасен летен ден с температура около 30 градуса


Влизам в селото, което е доста малко, но пред всяка къща има пейка


Спускам се в долния край на Багра и на пейка под сянката на акация се подготвям за нататъшната по-трудна част от прехода
вече по див терен


Предстои ми спускане в дола, след което ще изкачвам десния склон към една пещера


Долу до реката има чешма, тече слабо и е малко тинясала


От чешмата започва пътеката към пещерата, която в началото се изкачва през гора


Нагоре гората се разрежда и постепенно се откриват гледки


Подсичам склон с изразени сипеи


Внимавам, защото пътеката е тясна, а склонът почти отвесен




Наближавам края на скалите, където трябва да е пещерата


На юг се вижда град Кърджали


Достигам отбивката за пещерата. Скалите са много стръмни. Спуснато е въже, но аматьорски изпълнено. Отказах се,
защото доста е рисковано. Отделно трябваше да си търкам дрехите по прашни скали. Пещерата е открита миналата година
от краеведа Мухарем Алиосман и все още малко хора са се осмелили да се качат


Връщам се обратно по същия път

[zaples14]

Намирам се пред хотелския комплекс Дедовите къщи в село Старо Стефаново, разположено в Предбалкана по средата
между Ловеч и Троян. Страхотна температура от 30+ градуса, но лошото е, че въздухът е с висока влага


Настанявам се на втория етаж на една от реставрираните възрожденски къщи


От чардака се разкрива гледка към центъра на селото


Отивам в центъра, откъдето започва пътят за близките водопади. Развива се мощна купеста облачност, скоро ще завали


Спускам се по улицата на изток към най-ниската част на селото


Малко след излизане от селото започва стръмно спускане към реката


Слизам в коритото на реката


Под горния водопад. 100 метра надолу има още един, но той може да се види от разстояние


Съботното утро е обещаващо за горещ ден. Църквата първа посреща изгрева


По-нагоре е образователният център Средище на българската памет


След закуската се приготвям за тръгване


Тръгвам нагоре по улицата на архитектурния резерват Старо Стефаново. Някои от къщите имат типичната
за 19-ти век алафранга


Бедните са живеели в по-примитивни къщи


В Старо Стефаново не липсват и богати хора


Пътят ми е към най-високия връх над селото Робово бърдо, почти 800 метра


После се спускам към по-ниския връх насреща Гяур баир


Стигам при параклиса на върха


Тук е изградена панорамна платформа


Разкрива се гледка към 250 метра по-ниското село Врабево


На изток е Севлиево, но от високата влага въздухът е мътен. Много дъжд това лято


До параклиса е издигнат метален кръст


Спускам се по пряката пътека за Врабево


В центъра на Врабево жегата е жестока, народът се е изпокрил


Над центъра се издига Гяур баир с кръста

[zaples14]

С такси от Стара Загора пристигам на хижа Морулей, намираща се в североизточна посока от града в Сърнена Средна гора.
Минава се през село Дълбоки, докъдето пътят е хубав, но след това 6,5 км през планината до хижата е разбит.
Шофьорът каза, че тук става само за джипове и ако знаеше не би се съгласил


Хижата е заключена, на практика и приключила. Това не е популярна дестинация и не се посещава от туристи


Тръгвам по пътя нагоре, който още от самото начало е рядко използван


Свивам по левия път със синя маркировка за Милкини скали


Назад се издига връх Морулей, който със своите 900 метра е най-високия В Сърнена Средна гора на изток от Змеевския проход


Моята посока е на запад, като подсичам южните склонове на връх Каратепе. Пътят скоро свършва и продължавам
по неграмотно направената синя маркировка и почти без пътека


Пресичам няколко сухи дерета


Слънцето жестоко напича по южния склон. Сърнена Средна гора не е подходяща за туризъм през лятото


Преминавам през скалист терен, като следя за маркировката, защото ясна пътека няма




След почти 4 часа и малко на късмет съм пред Милкини скали


Милкини скали са рядко посещаван обект


Гледката от скалите обаче е впечатляваща

[zaples14]

Намирам се при обръщалото в горния край на вилната зона Зелин на 5 км от Ботевград. Денят е прекрасен,
а посоката ми е нагоре към хижа Рудината в планината Било


Поемам по пътя с жълта маркировка успоредно над Букалин дол


Излизам на билото на рида и след малко маркировката ме отклонява по изоставен път през гората


Колкото по-нагоре отивам, пътят става все по-обрасъл


Около връх Зелин пътека вече не личи. Придвижването е възможно благодарение на множеството табели поставени някога


Излизам под връх Четковец, откъдето се спуска поддържан път


Хижа Рудината е малко по-надолу. На отсрещния баир вляво е връх Големия Елак, а вдясно гористия е Венеца


Спускам се при хижа Рудината


Хижата е заключена, но има вид и на изоставена


Отсядам за кратка почивка


Спускам се на седловината Равно Буче на път за връх Венеца. Тук е границата между главния Балкан и планината Било


За по-малко от час съм на обширното теме на Венеца. Тук на височината 1354 метра поддухва прохладен ветрец


На няколко минути е обширната поляна, направила върха популярен


Хиляди хора всеки ден виждат този връх със знамето от магистрала Хемус


Върхът се вижда по цялото протежение между тунелите Витиня и Топли дол


Вижда се и прохода Арабаконак и връх Звездец вляво


Назад е връх Четковец и хижа Рудината на склона му


До знамето има черешово топче


В края на поляната е построен заслон


На северозапад е Ботевградската котловина

[zaples14]

Намирам се в град Гоце Делчев. За времето може да се каже, че е августовска класика


От хотелската стая се разкрива страхотна гледка на юг към Южен Пирин. Най-високият връх е Свети дух, но моят път
ще е по-вляво, в края на рида завършващ със Георговска скала


С такси отивам в центъра на село Мосомище, разположено на 3 км южно от Гоце Делчев


Току над Мосомище се издигат върховете на Южен Пирин


Посоката ми е към Георговска скала, от която се спуска стръмният склон


При излизане от селото минавам покрай параклиса Свети Георги


Параклисът е грижовно стопанисван


Тръгвам нагоре по каменистата пътека


През разстояние са поставени табла с десетте божи заповеди


На няколко места има пейки за почивка. Жегата е голяма


До скалата остава още малко


Стигам при външната порта на параклиса Възнесение Господне


Влизам в двора




Отпред тече чешма с каменно корито, но водата е негодна за пиене


Гледка от параклиса на север към Мосомище и Гоце Делчев


На изток са Родопите


Гледка на юг към Хаджидимово


На северозапад е село Делчево и връх Орелек в Среден Пирин


Спускам се по екстремна пътека от параклиса към минералните извори Топлицата


Спускането става по въже в улей с наклон 70 градуса. За съжаление въжето е само донякъде


Доста трудно слизам при изворите, които пълнят басейн. Отбивам се в заведението за хапване и най-вече за студена бира


Басейнът е точно в подножието на върха

[zaples14]

Намирам се в курорта Пампорово. Напук на жегата обхванала страната, тук е прохладно


В курорта преобладаващо всичко е предназначено за зимните спортове, сега е неизползваемо


Към горната част на Пампорово, Студенец, има лифт, който поради липса на хора се пуска на паузи


Минавам край бившата хижа Студенец, която не функционира поради многото хотели наоколо


Хотелите на Студенец


Нагоре пистата се спуска от връх Снежанка. Вдясно има друг лифт, който сега също работи на паузи


Изкачвам се високо над курорта


Нагоре към връх Снежанка се вие шосето


Аз се отбивам вляво към язовира


Отивам от другия край при стената


Поглед от стената


Спускам се по пътеката през смърчовата гора за емблематичния връх Соколица


На седловината под Соколица се отбивам в беседката за кратка почивка. В района сега се води сеч


Напускам дърварския път и тръгвам по маркираната пътека за Соколица


Още от самото начало пътеката е стръмна


Нагоре става още по-стръмна


Излизам на скалистото теме на Соколица на височина 1700 метра. Под мен са Райкови ливади


На северозапад са по-високите върхове Абдулов камък и Мургавец


Соколица има няколко скалисти коти


На юг шосето се спуска към Смолян


На запад погледът стига до Голям Перелик