Горе в скалите е благоустроената пещера Ухловица
Над шосето е построен паркинг за посетителите на пещерата
Тръгвам по алеята нагоре за пещерата
Върви се 800 метра по стръмна алея
Направени са места за почивка, защото за по-старите хора това е изпитание
Нагоре склонът става много стръмен, алеята свършва и започват стълби
Горе на скалите се вижда будката при входа на пещерата, но има още изкачване
Трябва да се преодолеят общо 190 стъпала
Разминавам се с предната група, която е била влязла в 10:00
След малко съм пред входа на пещерата
Оформена е малка площадка, където посетителите изчакват кръглия час за влизане
Отгоре се вижда долината от горното течение на Арда, а също и паркинга. От паркинга до тук денивелацията е 160 метра
Над входа е изградена панорамна площадка
Събрахме се 8 човека и търпеливо изчакваме да стане 11:00, когато ще се отвори вратата. Името Ухловица идва
от вид сова улулица, живееща наоколо. Пещерата е позната отдавна на местното население, но за пещерняците
е станала известна през 1968 г.
Пещерата е пропастна. Спускането към долния етаж става по стръмна метална стълба
Дълга е 460 м, от които 330 м са благоустроени. Намира се на 1040 м надморска височина. Средната температура е 10 – 11 °C
За да стане достъпна вътре са вложени 45 тона метал. Годна за посещение е станала през септември 1984 г.
Срещат се много коралити, което я прави най-красивата родопска пещера
В края на пещерата се намира синтровият Бял водопад известен и като Ледения водопад. До тук са 330 метра от входа.
Има още 130 метра неблагоустроени
Слизам обратно при Синия вир на Арда, която е пълноводна след обилните валежи това лято
На 500 метра надолу по шосето е паркинга за друга една пещера Голубовица
За спускане от горния етаж на тази пещера се използва въжен тролей
Минавам по клатещ се въжен мост
Следва кратка екстремна пътека
Достигам долния вход на пещерата
Влизането става само с предварително записване. Раздават се гумени гащеризони. Голубовица е водна пещера.
Разбира се, това не е за мен
